СМЕСЕН MAGAZINE
ЛЕКАРСТВО ЗА ОТЕГЧЕНИТЕ

Читател | 18/12/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Запознайте  се с Иван, семеен с две деца.

Работи в местната фабрика за картонени опаковки всеки ден от 8 до 17. Живее под наем, на третия етаж в един блок и редовно плаща сметките си на десето число. Кара стара кола, купена през деветдесета година, която не е навъртала  повече от пет километра на ден - в дните, когато отива с нея до фабриката и се връща обратно.

Всяка вечер след работа прекарва времето си на дивана пред телевизора. Първо гледа новините, а после продължава с любимото си „Биг риалити”, което се излъчва по един от големите ни национални канали.

Всъщност Иван следи и друго „Селско риалити” по конкурентната телевизия и всяка вечер дистанционното му прегрява от „суичинг” между двата канала.

Защо ли?

Ами, защото на Иван му е втръснало сивото безинтересно ежедневие. Омръзнало му е да работи, за да плаща сметки, но не може и да си позволи да не го прави. Писнала му е и вечно недоволната му съпруга, която не спира да овиква по цяла вечер мързеливите им неуки деца.

Ето затова единствената тръпка в живота на нашия Иван е  риалити шоуто. Там той открива всичко, което липсва на безбожно скучния му живот – разнообразие, интрига, сензация. Няма по-сладостно усещане в душата му от това да види някоя известна публична личност в неблагоприятна светлина или пък да бъде свидетел на нечий дребнав битов скандал. А само в какво очакване е да разбере кой ще бъде под ножа на публиката и ще бъде изгонен след седмичните номинации! 

Всъщност, той самият никога не гласува. Мислил си е да го направи, но не знае за кого, а и му се свиди да пуска есемеси. „И едните, и другите са маскари” се оправдава често той. Същото е мнението му и за политическите избори. Не го интересуват, не са му интересни, а и малко го мързи. Единственото, което следи около тях, е кой какво и на кого е обещал и кой на кого е в опозиция, защото - има ли противоречие, има и интрига.

По тази причина той веднъж имаше удоволствието да пусне слух за своя съсед...

Беше го видял да вози една червенокоса мадама в колата си и веднага му направило впечатление, че това не е съседската съпруга. Още на следващия ден се срещнал със старите си квартални другари и обсъдили по-интересните клюки. Разбира се, Иван бил под светлината на прожекторите със своята сензационна новина. Цялата дружина се възхищавала на наблюдателността на този народен „герой” и на таланта му като разследващ журналист. Още на другия ден от съседската къща се чули крясъци и врява. Разбира се, развоят на събитията показал, че червенокосата мадама е не друга, а самата тъща на съседа, но поради първичната си реакция и жаждата за сензаця, Иван нямал време да огледа внимателно и да се убеди в достоверността на подозренията си  и побързал да раздуе ефектната си новина. Нали така се се става „феймъс”…

Е, познавате го този Иван, нали?

Той е просто...един таблоид.

Популярен е както у нас, така и в чужбина. Той е с американски корени, но има роднини по целия свят. Разбира се, тиражите му са сред най-високите и успява ежедневно да нахълтва в много домакинства.

Сензацията като типичен за него похват му е фаворит, използва я постоянно.

Пикантните истории, неочакваните разкрития и полуистините силно вълнуват обикновения читател.

Една от особеностите на жълтата журналистика става именно „сенсуализирането” или „емоционализирането” в описанията й. Сензацията не само в жълтата журналистика, но и в живота е онзи „благодат”, който ни кара да изпитваме неописуема наслада от нещо ново, непознато или неочаквано досега. Тя е истинско лекарство за много от отегчените хорски души, тъй като единствена ги разтърсва от ежедневието, за момент ги отделя от грижите им и ги потапя в  един по-атрактивен свят, наситен с интересни случки и вълнение.  Удоволствието „да си вре носа” в чуждия живот действа успокояващо и разпускащо, изцерява го от отегчението…и отравя мозъчните му клетки.

Но е неизбежно.

Така че – каквото сте поискали, това ще гледате и четете. ОК?

Автор: Симона Миленкова

 



Други статии от този автор



Коментари