Актуално
Мария. Заложник на съдбата и държавата.

Каролина Касабова | 20/12/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Това не е история за хора, които едва свързват двата края. Историята е за самия край – на човешки възможности, на нерви, на надежда. За края на един живот, лишен от щастие. Това е историята на Мария Валентинова от Радомир.

Мария е на 32 години. Няма приятели, а познатите я отбягват, сякаш е прокоба, която може да им навреди. Не излиза с години, защото се срамува от хората.  

На 15 й откриват неизлечима болест – прогресивна мускулна дистрофия. Мускулите й на практика се разрушават, поради което тя е на легло, със 100% увреждания. Има изкривявания по цялото тяло и това прави движението й невъзможно. Не може да стане от леглото. Диша трудно. Едва говори. Гласът й е като заглъхваща мелодия, която всеки момент ще затихне и няма да зазвучи отново. Никога.

„Животът й приключва, когато болестта достигне сърцето”, споделя майката на Мария пред Lentata.com. Тя е личен асистент на дъщеря си от няколко години, грижи се за нея и е най-близкият й човек.

Тя е майка, която вижда как детето й умира пред очите...

Ден след ден. „За да облекчим живота й, имаме нужда от  апарат за дишане. С него тя трябва да стои нощем, защото много се задушава. Той струва много пари, които ние нямаме. За да е малко по-добре и да живее по-дълго, лекарите ни предложиха животоподдържащата система, но е над 30 хиляди лева...“, разказва майката на име Ана.

Тя е поела всички грижи за Мария и е напълно сама. Освен това отглежда и внучката си Назлъ, която е в 1 клас и е захвърлена на улицата от майка си. Баща й, който е син на Ана и брат на Мария, е някъде в чужбина и не се интересува нито от изоставената си дъщеря, нито от болната си сестра, нито от жената, която му е дала живот. Бащата на Мария пък е починал. Останали са само те трите – Ана, Мария и Назлъ.

Като личен асистент Ана взема 240 лв. на месец, а още 150 лв. пенсия получава болната Мария. Със символичната сума от 390 лв. се предполага, че семейството трябва да закупи нужните лекарства, да прави всички прегледи, да плаща сметките си, да покрива разходите на детето. И междувременно някак да се прехранва.

Само лекарствата на месец са 200 лв., а миналият месец например те са платили 118 лв. за ток.

„Много пъти съм падала с Мария, в банята ми е много трудно, а и тя е много зле – трябва да се ремонтира. На Мария й е студено, когато я вкарам в банята. Аз я вдигам, тя не е на памперс. Вдигам я, свалям я, обличам я, къпя я и няма кой да ме смени. Няма никой около нас.“, разказва Ана.

„Ние излизаме 1 път в годината и то ако ми се наложи да я водя на зъболекар или в болница. Хората ни знаят, но никога не са идвали да ни виждат. В общината я знаят, но само на снимка са я виждали.. Казват ми „Много хубава дъщеря имаш, ама болничка“. 15 години се мъча с нея. Те не се интересуват от нас!“, възмущава се още майката.

Имахме възможността да поговорим и с Мария или по-скоро с онова, което е останало от нея.

„Не съм добре хич.“. Плаче и не спира да благодари, че сме й обърнали внимание. „ Имам нужда банята да е добре, защото повечето време там прекарвам. Искам един по-нормален живот, не искам друго. Искам спокойно да мога да дишам и майка ми да е по-добре, за да може да се грижи за мен.

С години не излизам никъде. Лекарката ми каза, че трябва да излизам, но аз не го правя, защото количката не ми е удобна, а и хората ме гледат странно. Неудобно ми е, срамувам се. Последно излизах преди 2 години за болницата и сега наскоро пак бях в болница за 7 дни. Това са ми излизанията“.

Мария едвам говори, гласът й трепери.

С доза неудобство и притеснение те ни позволиха да видим как изглежда банята. Снимките говорят...

В такива условия си отива Мария, никому навредила с нищо. Отива си затънала в мизерия, забравена, отхвърлена, нежелана от никого. Като човек, който сякаш никога не го е имало.

Попитахме Мария за какво мечтае, освен за дихателния апарат и ремонта на банята.

Оставихме я да помисли. На следващия ден тя сама ни се обади и ни каза, че мечтае майка й да вземе книжка и да получат „каквато и да е кола, дори да е стара таратайка, само да върви“, за да може майка й да я кара до болниците в София. Последния път с такси им излезло 60 лв....

Друго нямаме за казване, освен:

Банкова сметка за дарения:

 BG57 CECB 979010A6284900, Централна кооперативна банка, Ана Маринова Каракашева.

 

 



Други статии от този автор



Коментари