Речта на „султана“.

Имаше един подобен филм – „Речта на краля“. В него става дума за логопедичните драми на крал Джордж VI, с това да произнесе, без да се запъва и заеква, ключово обръщение към нацията по време на Втората световна война. Във филма ключовата драма бе борбата да бъде произнесена тази реч.

В нашенския политически филм една друга реч направи особено впечатление. По-точно съдържанието и, а не начина и мястото, на което е била произнесена. А именно – тази на почетния председател и същински лидер на ДПС Ахмед  Доган.

На „агата“, „пашата“, „султана“ или както там му викат в „елита“ на ДПС и нашенските дьонмета, еничари, потурнаци и ибрикчии.

Може и да им се пада нещо като султан, не знам. По партийна линия.

Анализ на цялото слово не смятам да правя. Нито на сложния словоред и купешките думи. Излишно е, а и не е важно.

Важната част от тази реч засяга нас българите и отношенията на България и Турция. И сношенията на Лютви Местан с турските власти и най-вече с кандидат-султана Ердоган. А когато говорим за Ердоган, говорим за истински кандидат-султан. А вероятно Лютви Местан се вижда като велик везир или поне валия на Румелия.

Извън всяко съмнение и спор, Местан превърна ДПС в пета колона, клон, придатък, ехо на нео-османистката политика на Ердоган. Ако преди неговото председателство ДПС беше чисто и просто ясно антиконституционна, анти-българска и про-турска, то по времето на Местан ДПС директно се превърна в турска политическа партия. Нейните представители и в българското Народно събрание и в Европейския парламент често, последователно и неотклонно са говорители на турската политика и на турския интерес. Безусловно.

Политиката на Ердоган за абордаж в българската политика успя. Създаде си още една, този път „дясна“ турска партия, НПСД, ръководена от офицери от турското разузнаване, превзе българското Главно мюфтийство, чрез преврат, сложи му начело сегашния главен мюфтия, който е на ръчно управление от турския Дианет (Турското управление по религиозните дела), и за капак на всичко успя да овладее и подчини на интересите си ДПС, чрез сегашното му ръководство.

Днес ДПС е турска партия.

Всички глупотевини, декларации, и словестни онанизми как ДПС било „евроатлантически“, „пронатовски“, „европейски“ ориентирано са „кьор-фишек“.

И тук не става дума само за скандалната декларация, прочетена от Местан от трибуната на НС, която видимо беше писана в турското посолство, ако не директно в Анкара.

Става дума за низ от събития и политически позиции на ДПС, които го превърнаха в придатък на турските политически и икономически интереси в региона. И това не може да бъде отречено. Никак.