Актуално
Помашката Коледа: живот в сърцето на Родопите.

Каролина Касабова | 26/12/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Българите мохамедани, наричани още „помаци“, са религиозно малцинство, което се приема със смесени чувства у нас. Има ги в цяла България, но повечето са преселници от Родопите, затова и там са най-многобройни.

Помацитете са потомци на български християни, които са приели исляма насилствено. Затова и терминът „помачени“ произлиза от измъчени.

След Възродителния процес и насилствената смяна на имената им, етническото им самосъзнание  се обърква още повече – уж не са съвсем българи, но не са и турци. Вярващи са, но не е ясно в какво.

В навечерието на един от най-големите християнски празници – Рождество Христово, екипът на Lentata.com посети дома на семейство помаци от Смолян, за да разберем как празнуват хора, разпнати между две религии.

Посрещат ни Асен и Венета - семейство от 32 години. И двамата са от село Върбина, но родителите на Асен построили къща в Смолян, където те живеят и днес.

Любопитен факт за Родопите е, че всички къщи тук приличат на мотели – на 3-4 етажа, по 1 за всяко дете.

Четириетажната къща на Асен и Венета не е изключение –на първия живее бащата на Асен – Спас. На втория са те двамата и дъщеря им, а на третия – синът им с жена и дете. Четвъртият не е довършен.

Още от вратата ме посрещат ентусиазирано – ръкуват се с мен с огромни усмивки и по вълнението им разбирам, че нямат гости често. Настаниха ме в хола на 2 етаж, обзаведен в соц. стил, но чист, подреден и уютен.

Има малка изкуствена елха на поолющен дървен шкаф, както и няколко гирлянда, залепени с тиксо по варосаните стени. Изненадах се, когато видях, че масата е наредена като за традиционна вечеря на Бъдни вечер – с постни ястия в нечетен брой. В случая бяха 7.

Питам ги, заради мен ли сте сложили масата така или по принцип празнувате Бъдни вечер?

Aсен: А, не е заради теб, ние така си правим всяка година.

Той е на 51 години и се занимава със строителство. Венета, 46-годишна, работи в магазин за хранителни стоки. И двамата нямат висше образование. Говорят простичко, не се преструват, макар че видимо се притесняват от присъствието ми и от факта, че записвам разговора ни. Помолиха да не споменавам фамилията им в материала, защото щели да се чувстват неудобно. „Кой знае кой ще го прочете и какво ще си помислят хората за нас“, вмята Вени, докато шета из кухнята. Асен пък е седнал на фотьойла и чака жена му да приключи със сервирането. Висок е около 1.75, пооплешивял, набит и с голямо шкембе. Прилича на чорбаджия.

Lentata.com: Защо празнувате Бъдни вечер, след като сте мюсюлмани?

Aсен: Ох, малко е сложно за обяснение. Така са ни научили – и родителите ни го празнуваха. Исус присъства и в исляма, той е пророк и се чества името му.

Lentata.com: Великден празнувате ли?

Асен: Не точно. Боядисваме яйца, но не ходим на църква и не казваме „Христос Воскресе“.

Lentata.com: Спазвате ли всички мюсюлмански традиции, молите ли се по 5 пъти на ден?

Асен: Традициите ги спазваме горе-долу, но не се молим така. Истинската молитва трябва да ти дойде от сърце, а не да ти казва някой кога да се молиш.
 

В този момент на масата най-после сяда и Венета. Тя е дребничка, може би няма и 1.60 см, но е много сръчна и пъргава. Има дълга червеникава коса, кафяви очи и лъчезарна усмивка.

Lentata.com: Честно да ви кажа, струва ми се, че вие сте присвоили обичаи и от двете религии. Ето например Венета не носи забрадка, макар че Коранът го изисква, а ти, Асене, пиеш ракия, въпреки че алкохолът е забранен от исляма. В същото време спазвате християнски традиции. Вие като какви се самоопределяте?

Венета: Като никакви не се определяме. Нашите родители са ни определили като помаци, ама ние сме си ние. Разбираш ли? За нас е важно да сме добри хора, да помагаме на другите, не на кой Бог се молим.

Асен: Бе, не е точно така, както вика жената. То хубаво да сме добри хора, ама понякога срещаш други хора, които, като им кажеш, че не си християнин, малко накриво те гледат. Все едно си половин човек.

Lentata.com: Толерантни ли са хората около вас, как ви приемат?

Венета: Нямаме проблеми никакви, тук в Смолян и като цяло в Родопите всички сме си близки, всеки на другия ще помогне, независимо какъв е и що е.

Асен: Имаме приятели и християни, и мюсюлмани, не се делим по никакъв начин. Усещал съм по-лошо отношение само от хора от други градове, като са идвали на обекти да работят с нас. Иначе самите родопчани сме си свикнали с това, че сме смесен район и сме единни. Иска ми се България да беше като Смолян  - всички да се разбираме и да не се интересуваме кой на какво се моли. Защото Бог е един, каквото и да си говорим.

Lentata.com: В името на кой Бог сте направили вечерята за Бъдни вечер?

Асен: В името на Исус. Дори да не знаем името на Бог, знаем, че го има и че ни пази. Това е жест от нас за него.

Венета: Бъдни вечер и Коледа повече ги свързваме със събирането на семейството. Имаме роднини, с които не се виждаме по цяла година и ще пристигнат утре вечер на гости. Всяка година е така.

Това подсеща Венета, че не са извикали на масата бащата на Асен – дядо Спас, който е прехвърлил 80 години. Съпругата му е напуснала този свят преди 4 години и оттогава обитава сам първия етаж. Дядо Спас пристигна с бастунче. Не чува добре, затова се налага да му повтарям въпросите.

Lentata.com: Дядо Спасе, ти празнувал ли си Коледа преди?
Дядо Спас: По Живково време беше забранено, но си разменяхме подаръци на Нова година. И ядяхме банани и портокали, това беше Коледата. Беше тежко.
Асен:  Беше тежко, ама и до ден днешен гласуваш за БСП!

Последва малък спор за политика, от който стана ясно, че Дядо Спас е върл поддръжник на БСП, наследници на БКП, дори е бил партиен секретар и до днес остава верен на партията-майка. Именно тя обаче е преименувала насилствено него и децата му.

Дядо Спас: Когато ни смениха имената, беше страшно – даваха ти списък с позволени имена и ти трябваше да си избереш ново. Нямаше как иначе. Родителите ми са ме кръстили Семир, а аз станах Спас. Странно нещо е животът! Асен беше Реджеп и една сутрин като се събуди, му казахме „От днес вече си Асен!“. Детето плака с дни.
Венета: Моето старо име е Айлин, даже някои по-стари роднини още така си ме наричат.
Lentata.com: Защо не си върнахте родните имена след промените?
Aсен: Нямаше смисъл, вече бяхме свикнали. Така сме свикнали и да празнуваме различните традиции, стига ни само да сме добре и да сме живи и здрави. Как се казваме и какво празнуваме е без значение.

Това семейство е като всяко друго българско такова – със своите битови проблеми, малки моменти на щастие, изминати трудности и общи бъдещи цели. Затова, когато следващия път срещнете някой „помак“, не бързайте да присвивате очи. Единственото, което го различава от вас е, че е по-толерантен.

 



Други статии от този автор



Коментари