Актуално
Не ви ли писна от тази българо-турска сага?

Милена Янинска | 27/12/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Пет-вековният комплекс на българина квичи като заклано прасе. Извинявайте. Това правите.

Вашата Коледа тази година беше посветена на Лютви Местан. Ако не забелязахте...

Пускате си телевизора, за да видите нещо интересно, разтоварващо, празнично, а оттам – Местан се обяснява. Или някой друг говори за него. Как обикаля страната. Как не обикаля страната. Как съжалява. Как не съжалява. Как го подкрепят. Как не го подкрепят.

ВЪПРОС: Кога и как, и най-вече защо този лидер придоби такова общо-национално значение?

Това би бил едни много глупав въпрос, ако през последната година не се случиха важни вътрешно-политически процеси, които ние удостоихме с апатия и насмешка.

За сметка на Местановата личност...

ВЪПРОС: Защо Местан? Защо точно Местан? С какво Местан? С какво точно Местан???

Защо БСП – българска партия с вековни традиции и твърд електорат се разцепи – буквално на съставните си части. Всеки от лидерите й или ключовите фигури в нея, можеха да бъдат на мястото на Местан - под светлините на прожекторите, одумвани, следени, анализирани...

Общественото вълнение имаше сериозен повод да се насочи към разрухата на столетницата и дори да го приеме лично. Да се разочарова. Разгневи. Развълнува. Да пита. Да гледа.

Не.

Ние продължихме напред и разпръснахме гласовете си по други политически формации. Изоставихме лява България, цяло едно поколение изостави лявата идея! Без въпроси и излишни терзания.

НО не пускаме вековния си враг.

Вековната злоба на роба извира и през ушите ни, без да забелязваме, че ние се самоопределяме именно с онова, което най-много мразим.

Без да забелязваме, че омразата ни и интересът ни към врага ни правят национални предатели, национални отстъпници.

Заслепени от гняв и интрига, ние абдикираме от държавността и гражданството си. Но не и от легендите за турския белег, който сякаш все по-гордо носим на челата си.

Жертви сме, способни да кълнат на гладно, но не и да мислят за насъщния си.

ЗАЩО?

Спокойно приехме и разклащането на управляващата коалиция с неясните действия на друга партия – Реформаторската.

Сякаш проспахме важни завои и процеси, които ще определят курса на политиката ни през следващата година...

Кой ангажира любопитството си с това, което става?

Никой ли не се запита кому е нужно, каква е целта, какви са игрите, какво следва? Ще има ли правителство, няма ли да има, докога, колко НА НАС ще ни струва това...

Не.

Политическата ни апатия има само едно противодействие – с южно-съседски знак, а националното ни самосъзнание се буди само при сигнал за турско присъствие – без значение от какъв род.

Кажете баклава – и слушайте броеница от анализи за турско-българските отношения.

И така – светът върви напред. Светът воюва. Светът се дели, преразпределя.

А ние гледаме към Турция. И се чудим къде ходи или не ходи Местан.

Ние сме герои от турски сериал. Ние сме локум. Ние сме жалки.

 



Други статии от този автор



Коментари