Актуално
Бабата и пазарът

Костадин Костов | 30/12/2015

Винаги съм смятал, че добрите хора вече са само герои от приказките.

Изчезнали, забравени или заменени.

Но днес се убедих, че не е точно така.

Присъствах на много показателна сцена. На едно малко пазарче седеше една баба. Продаваше всичко, което беше изкарала и направила със собствените си ръце. Малко кисело зеле, буркани, сурвачки, дюли, орехи. Всичко беше в малки количества. Температурата сигурно е била 1 или 2 градуса, защото бабата беше със шапка, ръкавици и шал. И всички я подминаваха.

Аз чаках автобуса, който закъсняваше.

Изведнъж обаче, се появи една жена. Заговори се с бабата.

Оказа се, че бабата събирала пари, за да даде на внуците. Пенсията й е 190 лв. Не стигали, за да помогне на всички. Не стигат дори за нея.

Затова решила да застане на пазарчето и да изкара малко пари от нещата, които така и така били вече при нея.

Жената, която я слушаше изкупи всичко.

Няколкото ореха, двете дюли, зелето и всичко останало. Даде й 100 лв. Предполагам, че общата стойност на всичко не надвишаваше 30 лв.

Бабата се стресна, започна да ръкомаха, да моли жената да развали парите и да й даде точната сума, но жената само й пожела много здраве и си тръгна.

А знаете ли кое е най-странното…че не взе нещата. Просто остави 100 лева и си тръгна. Нямала нужда от тях, просто искала да помогне.

Явно по празниците добрите хора се събуждат и излизат по улиците.

Правят добрини и не искат нищо в отплата.

Преди да дойде жената, всички останали подминаваха бабата, само един мъж се спря и започна да се пазари за цените.

Интересно, дали когато отиде в голям супермаркет започва да се пазари с касиерите? Или пък в аптеката, или в киното?

Не, обаче когато сме на пазарите и купуваме от обикновени хора - също като нас, ние придобиваме онзи странен манталитет - да сме дребнави и да бъдем стиснати.

В социалната мрежа често попадаме на картинки и снимки с послания да пазаруваме от обикновените хора по улиците и спирките.

Лайкваме ги, но накрая на работния ден, уморени от всичко, отиваме право в хипермаркета и забравяме за добрите баби...

А може би трябва ние самите да сме по-добри хора.

Или поне да опитаме през новата година...

Да се замислим, че не е лошо да спрем за малко и да чуем историята на другите.

Да се замисляме, че това че нямаме нови обувки, когато някои нямат дори стари, не е най-важното.

Най-важното е да бъдем преди всичко хора.

Хора, които помагат.

 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари