Актуално
Бабата и пазарът

Костадин Костов | 30/12/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Винаги съм смятал, че добрите хора вече са само герои от приказките.

Изчезнали, забравени или заменени.

Но днес се убедих, че не е точно така.

Присъствах на много показателна сцена. На едно малко пазарче седеше една баба. Продаваше всичко, което беше изкарала и направила със собствените си ръце. Малко кисело зеле, буркани, сурвачки, дюли, орехи. Всичко беше в малки количества. Температурата сигурно е била 1 или 2 градуса, защото бабата беше със шапка, ръкавици и шал. И всички я подминаваха.

Аз чаках автобуса, който закъсняваше.

Изведнъж обаче, се появи една жена. Заговори се с бабата.

Оказа се, че бабата събирала пари, за да даде на внуците. Пенсията й е 190 лв. Не стигали, за да помогне на всички. Не стигат дори за нея.

Затова решила да застане на пазарчето и да изкара малко пари от нещата, които така и така били вече при нея.

Жената, която я слушаше изкупи всичко.

Няколкото ореха, двете дюли, зелето и всичко останало. Даде й 100 лв. Предполагам, че общата стойност на всичко не надвишаваше 30 лв.

Бабата се стресна, започна да ръкомаха, да моли жената да развали парите и да й даде точната сума, но жената само й пожела много здраве и си тръгна.

А знаете ли кое е най-странното…че не взе нещата. Просто остави 100 лева и си тръгна. Нямала нужда от тях, просто искала да помогне.

Явно по празниците добрите хора се събуждат и излизат по улиците.

Правят добрини и не искат нищо в отплата.

Преди да дойде жената, всички останали подминаваха бабата, само един мъж се спря и започна да се пазари за цените.

Интересно, дали когато отиде в голям супермаркет започва да се пазари с касиерите? Или пък в аптеката, или в киното?

Не, обаче когато сме на пазарите и купуваме от обикновени хора - също като нас, ние придобиваме онзи странен манталитет - да сме дребнави и да бъдем стиснати.

В социалната мрежа често попадаме на картинки и снимки с послания да пазаруваме от обикновените хора по улиците и спирките.

Лайкваме ги, но накрая на работния ден, уморени от всичко, отиваме право в хипермаркета и забравяме за добрите баби...

А може би трябва ние самите да сме по-добри хора.

Или поне да опитаме през новата година...

Да се замислим, че не е лошо да спрем за малко и да чуем историята на другите.

Да се замисляме, че това че нямаме нови обувки, когато някои нямат дори стари, не е най-важното.

Най-важното е да бъдем преди всичко хора.

Хора, които помагат.

 



Други статии от този автор



Коментари