Актуално
Българите си заминаха

Костадин Костов | 07/01/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Няколко дни след началото на новата годината се наблюдава засилено движение към Летище София.

Деца се прибират към страните, в които учат. Други пътуват, за да се върнат към своята работа. Трети просто към нормалния си живот.

Дошли, за да изкарат празниците със семействата си.

Отиващи си към живота, който са изградили…само че не в България.

И така всяка година.

Преди Коледа в много семейства настъпва по-осезаема светлина. Тя не е от лампичките или от празничния дух. Много стаи, които цяла година са били заключени, сега отново са пълни с живот. Много къщи отново зареждат с топлина, защото много хора се връщат. Връщат се от едни други държави, където заплата не е мизерна, апартаментът не тече, въпросът как ще се оправим с тока не е на дневен ред. Страни, в които децата играят спокойно на улицата, без да се страхуват от нищо. Държави, където знаеш кой си и какво правиш. И може би по-важното - някой друг освен теб го знае.

Много от тези българи изпитват носталгия. По дома, семейството, близките. По-малко от тях по самата страна. Повече от тези българи никога не биха поискали да се върнат. Не смятат, че мизерията е толкова лесна за понасяне, не вярват, че България може да се оправи.

Преди време си говорех с моя позната, която от години живее в Испания.

Тя ме увери, че и там не е розово. Трудно се намира работа, обикновено предпочитат испанци. Кризата си е казала думата и е вече мит идеята, че като работиш в чужбина си богат. Напротив, изкарваш, колкото да си покриеш разходите. И с малкото, което остане да си купиш нещо малко по-хубаво.

Попитах я защо не иска да се прибере в България. А тя ме попита - какво ще правя там?

Тук ще работи само за 300лв. Ще се опита да си плати тока, сметките и да купи малко храна, само най-необходимото. И най-вече няма да е спокойна.

Говорих с още много българи зад граници. Всички описаха различните си страни с една дума - спокойни. Места, където се чувстваш защитен, където има кой да те пази, където можеш спокойно да бъдеш себе си. И да не се страхуваш от това, което си.

По тези празници се появяват социолози, които дават статистики колко точно са българите в чужбина. Или пък има репортажи за това какъв е техният живот там и какво биха разказали. Но цялото това нещо е безсмислено. Тези хора знаят къде са и какво правят. Нямат нужда от статистика, нямат нужда от сълзливи репортажи за това колко им е тежко. Те са се справяли сами и са се доверявали на своите решения. Успели са, защото са били смели. Лишавали са се, за да имат всичко, което имат сега.

Били са смели, за да бъдат спокойни.

А ние сме спокойни, защото не сме смели! 

 



Други статии от този автор



Коментари