Специален коментар
През 2025 г. България може да не е българска държава

Костадин Костадинов | 10/01/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Отминалата 2015 година отбеляза поредния демографски антирекорд.

Не само, че беше отбелязано ново дъно на раждаемостта, но и темповете, с които намалява възпроизводството на нацията, се увеличиха почти двойно.

Ако за 2014 г. броят на родените деца беше по-малък от този на родените през 2013 г. с около 5000, сега числото на родените деца е с почти 10 000 по-малко, в сравнение с 2014 г.

Огромният спад на раждаемостта се отчита от Информационната система за ражданията на Министерство на здравеопазването.

Раждаемостта през 2015 г. се е сринала до едва 58 345 новородени.

За сравнение, през 2014 г. родените деца са 67 585. За да станат мащабите на катастрофата още по-разбираеми и ясни, трябва да се отбележи, че вече втора година раждаемостта на българите отбелязва нива, каквито не е имала никога за целия период на Третата българска държава.

При първото преброяване на населението в Княжество България през 1881 г. са отбелязани 70 000 раждания през предходната 1880 г.

За сравнение - тогава в княжеството живеят малко повече от 2 млн души. Пак за сравнение - през 2014 г. 6,9 млн души, живеещи в България, са родили 67 000 деца, а година по-късно родените деца са едва 58 000.

Вторият, още по-важен проблем е, че броят на българчетата не надвишава 47% от общия брой на новородените деца у нас.

От 2007 г. ние българите сме малцинство при новородените, като процесът на намаляване на дела ни от общия брой на бебетата е бавен, но постоянен.

Третият проблем е, че за миналата година са се пенсионирали 120 000 души, а на пазара на труда са излезли едва 70 000 човека (навършилите 18 г.).

Какви са изводите?

Нацията намалява, населението се циганизира, работната ръка изчезва. Констатации, които едва ли изненадват някого. Мерки обаче, които да се предприемат за преодоляване на изчезването на нашата народност, няма.

Нека пресметнем.

Ако от 2007 г. сме малцинство при новородените, това означава, че през 2025 г., след само 9 години, повече от половината осемнадесетгодишни у нас няма да говорят български като майчин език. Колко от тях ще могат да четат и пишат, и дали въобще ще говорят български език, въобще не е ясно.

Ясно е обаче, че над нашето бъдеще виси дамоклевият меч на демографската катастрофа. Тук не говорим за прогнози и теории, а за неща, които вече са се случили.

Вече сме малцинство, и то бързо намаляващо. За да не влезем в историята като първия народ, който без война, мор или природен катаклизъм се е самоубил демографски в собствената си държава, следва да се предприемат няколко радикални стъпки за преодоляване на катастрофата:

1. Поощряване на раждаемостта - мерките за това обаче трябва да се обвържат с редица изисквания, които да премахнат възможността правенето на деца да бъде бизнес, както е сега сред циганите. Нещо повече - трябва да се реформира социалната система по такъв начин, че всички социални и други плащания на хора, които се самоизключват от обществото, да бъдат спрени.

2. Връщане на емигрантите - първата мярка ще има бавен ефект, затова е нужно нещо, което поне на първо време да оттласне прираста нагоре. Емигрантите са напуснали страната по икономически причини и ако въобще се върнат някой ден, ще се върнат заради същото. България трябва да им предостави специални стимули и облекчения, което няма да е честно спрямо българите тук, но ако искаме да оцелеем като народ, трябва да сме готови на такива компромиси. С цената на такива стимули и компромиси Гърция успя да върне повече от 1 млн емигранти обратно в родината им между 1990 г. и 2000 г.

3. Връщане на част от традиционната диаспора - в допълнение на т. 2, но с уговорката, че става дума за потомци на изселници, напуснали земите ни преди столетия. И не, тук не става дума за българите в Бесарабия, а за тези наши общности, които живеят в бившите централноазиатски съветски републики, както и тези в Руската федерация, чиито брой според официалните статистики надхвърля 150 000, но на практика са повече от 300 000. Те живеят пръснати на огромни пространства, в напреднал процес на асимилация са и ако не ги приберем у нас, в рамките на следващите едно-две поколения ще бъдат загубени за българската народност.

На последно място, за да се случи всичко това, е нужно да се създаде министерство, което да се занимава с демографското планиране.

За изпълнението му ще е нужен огромен финансов ресурс, който обаче не е непостижим. Видя се, че само за една година правителството изтегли 26 млрд заеми, които биха били предостатъчно за постигането на всички заложени цели. Разбира се, най-вероятно е нищо от написаното по-горе да не се случи.

Причината е проста - демографската катастрофа не е случайно явление, а процес, който е внимателно обгрижван от всички управляващи България от 1989 г. насам.

В това отношение особена заслуга имат сегашните - от 2009 г., от когато са на власт, досега, раждаемостта е спаднала от 82 000 деца на 58 000. И продължава да намалява!

Така че е трудно да си представим как те и тям подобните им изведнъж ще се плеснат по челото и ще почнат да спасяват България.

Но ако не стане, перспективата е ясна.

Ако не се започнат действия по демографската програма, през 2025 година България вече няма да е българска държава. Това са двете алтернативи пред нас.

 



Други статии от този автор



Коментари