Както все по-често се оплакваме, на нас, жените, ни се налага в 21 век да бъдем почти супер герои.
Нормалната и оцеляваща жена на нашето хилядолетие се явява в събирателния образ на майка, кариеристка, професионална готвачка, чистачка, супер шофьор и каквото се наложи друго според ситуацията. Светът ни дърпа в 1597 посоки и от крехкия баланс между всички тях зависи животът, който градим (но дали живеем...).
Знаете, че всичко е забързано.
Обитавате същата планета като мен (в общия случай).
Ами, пичове, ние всички нямаме време за нищо. Сънят е станал митологема. Понякога имам чувството, че модерното и технологично развито общество толкова го е яд на необходимостта на организманизмите ни да спят, че нарочно е създало и техниката с батерии, които се изтощават от време на време.
Целият този хаос ни е довел до отчуждаване един от друг.
Браковете се разтрогват, младите предпочитат да са сингъл и да се забавляват. На жените ни се налага все повече да отглеждаме децата си сами.
Мъжете повсеместно абдикират от ролята на силния пол. Малко момчета, родени след 89-та година, биха се изцапали, за да сменят гума на кола, примерно. Женчовци, които не са чували за обноски, етикет или джентълменско поведение. Принцеси в панталони.
Обаче аз не съм се съгласявала на това. Възпитана съм да бъда жена.
Нося в себе си убеждението, че жената е онази, която внася топлината, единството и хармонията в дома. Онази, която промива раните на половинката си, когато той всяка вечер се връща от поредния ден на войни в урбанистичната ни джунгла. Онази, която носи новия живот в себе си – детето, бъдещето – и затова трябва да бъде почитана и пазена.
Този модел дори не е предмет единствено и само на възпитание, той е заложен в нас, в гените ни. Както на жените, така и на мъжете.
Вие по презумпция сте силните и трябва да носите плячката у дома. Да можете да защитавате земите си. Да браните селото от нашественици.
Но вие не го правите.
Вие, скъпи мъже, помпате мускули – защо? За да си се харесвате повече помежду си? Чудни сте.
Не можете мравка да защитите, какво остава за цяло семейство.
Сега си представете на фона на това, че някъде там винаги ще съществуват и ония свестни момчета, които обществото сега нарича „националисти”, а аз ви уверявам, че това са просто нормални мъже. Които обаче са активни, начетени, с идеи, готови за битки, с една особена страст в себе си. Те често са романтици що се отнася до минали времена, мечтатели са, но подплатяват носталгията към родината си с действия.
Мъжете, които описвам, съвсем не е задължително да са политици. Такива има и сред лекарите, и сред адвокатите, и сред журналистите, и сред учителите...
Съвременни рицари.
Това са мъжете, които ние винаги ще харесваме – леко луди, силни и надеждни националисти.
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.