Не сте Тодор, овце на правилното мнение сте

Не сте Тодор, нито сте Враца, но нали все нещо искате да бъдете. И избрахте да сте имитатори, за да не ви докладват на администратора на правилното обществено мнение, а той да ви блокира за неспазване на добрата френска мода.

Враца обаче не е Париж, където едни хора, излизайки сутринта от домовете си, не са предполагали, че трябва да се сбогуват завинаги с най-близките. Понеже денят им е бил планиран като народна приказка и действително мирно са седели, но въпреки това чудо са видели. Тъй като пък други хора са излезли от къщи със съвсем други намерения и добре обмислени планове.

Има труп и не можем да сме емоционални темерути. Но и не трябва да се изживяваме като стадо ирационални борци за правосъдие, раздавано на принципа „откъдето блеят овцете”.

Овцете на правилното обществено мнение биха направили възможно най-овчото – биха подвили опашки, ако някой им свирне да се подкарат. И биха се разбягали, ако същият с бокс тръгне да се „оправя” с тях. Затова и като вълци са се настървили срещу нарушителите на етичния овчи кодекс и им искат доживотна кошара. Затова и четат овчия си морал на случайните овчари, които гледали и не влезли в чуждия овчи бой.

От една нелепа история с тъжен край овцете пишат цял учебник по народопсихология, обобщаващ манталитета български – на мързеливия овчар, подпиращ се на гегата и затъпял от безразличие дори към смъртта. Те да бяха на негово място, да видиш ти – така ще развъртят гегата, че с тимуровската си храброст ще сложат на мястото им всички мутри.

Наистина ли си вярвате, че така щяхте да направите? Наистина ли откривате в нелепата история с тъжен край нещо повече от клишетата за неподходящото място и за неподходящото време, но разнообразени и с неподходящо поведение. Наистина ли намирате някаква кауза, която прави отвращението от смъртта по-голямо и по-морално от обичайното.

Ще прощавате, обаче аз не я намирам. Неудобно ми е да напиша какво намирам, защото за мъртвия – или добро, или нищо. И защото паметта му се охранява от правилното обществено мнение, чийто гняв съдържа основно емоции.

Ще прощавате, но емоциите ви пречат да направите разликата между Париж и Враца. Между това да се появят едни хора и да променят живота на други нищо неподозиращи хора. И между това да тръгнеш сам да търсиш хора, а като ги намериш, да ги поканиш – елате и вижте какво може да направите с живота ми.

Ще прощавате, но не ви вярвам, че сте Тодор, нито че сте Враца, нито че сте храбри случайни минувачи за един мирен свят. И не ми е неудобно да напиша, че не може да бъдете друго, освен овчи имитатори.

Защото имахте повече от десетилетие да се идентифицирате със собствените си стари майки и баби, докато циганите ги колеха и изнасилваха по домовете им за парче старо желязо и за няколко загорели тенджери. Имахте години наред да се организирате, за да им опазите живота и честта и да не позволявате на доброволческите отряди да се лепят неонацистки етикети. И сега нямаше да се чудите защо няма кой да помогне и кой да влезе в бой за непознат живот.

Имахте цяла една младост, за да не позволите тук да стане геронтофилски Кьолн от селски тип. А сега плачете за една убита младост и си вярвате, че можехте да я спасите, ако бяхте там - ех, ако бяхме там. И какво щяхте да направите с овчите си сърца – не ми казвайте, пред себе си отговорете.

Не се самозаблуждавайте, защото сте тук от толкова време и не се е чуло и видяло някого да сте спасили.

И недейте да комплексирате излишно онези, които са същите овчи храбреци като вас, но случайно са попаднали на неподходящото място в неподходящото време. Спазвали са обаче подходящото поведение и сега са напълно живи и здрави - иначе знаеше ли се, не се ли знаеше.

Понякога е по-добре да не търсиш отговора.