Актуално
Когато джойнта беше левче…

Радост Петрова | 19/01/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Аз за съжаление съм малка. Не съм хванала от тия времена.

Когато пропуших трева, тя вече беше десет пъти по-скъпа. Капитализмът, конкуренцията, търсенето и предлагането си бяха казали думата и марихуаната беше на не толкова достъпни за потребителя цени.

И въпреки че не съм живяла в „джойнта беше левче”, аз пак си изпитвам носталгия. Мечтая си да съм била там. Мъчно ми е за тия неживени минали времена.
Това са били годините, в които наркотиците наистина са се пробвали. Тогавашните пушещи трева са били пионери. Откривали са съвсем нов свят. Сега вече всичко е пробвано и опорочено.

Днес просто се друсаш.

При уличния дилър е като в Billa – 130 вида пудра захар, 425 разновидности на магданоз. Сладкият щанд също не минава по-назад – намират се бонбони за всякакви вкусове – дъвчащи, смучещи, желирани... както разбира се и най-обикновени хапове.

Проблем обаче съвсем не е намирането на наркотици. Проблем е огромният избор.

 Да бъдеш зависим в днешно време не означава да си пристрастен към кокаин, хероин, антидепресанти или друго. Ти си пристрастен към всичко, защото днес животът на наркотици в толкова напреднал стадий е един безкраен коктейл от ВСИЧКО.

Говорейки за сдобиване с наркотици - те и самите дилъри не са същите. Преди 7-8 години си спомням как срещата с такъв индивид представляваше тайно виждане със строго съмнителен субект, който изглеждаше като клошар четвърто поколение, лично избил предшествениците си.

Сега вече съвсем не е така. Наркотиците се носят на колела, а вътре не те чака човек с профил на престъпник-рецидивист или дребен джебчия. В колата, която е чисто ново BMW, стои добре облечено момче.

Имам чувството, че и наркоманите са обикновени вече. Преди сякаш бяха повече артисти отколкото наркомани. Повече пънкари отколкото чалгари и масовка.

Много по-различно е.

Израснала съм с разбирането, че тревата е престъпление, игра на криеница. А изведнъж, само в рамките на моя кратък живот, половината свят я легализира и тържествувайки я консумира. За сметка на изостанали държавици, като нашата, в която може да има циганин с каруца, но за coffee-shop и дума да не става.

Много хубаво - не било на хубаво, де. С такива сентенции успокояваме безумната отдалеченост на нашите управляващи от такива иновативни и пълнещи хазната идеи като узаконяването на марихуаната.
Което не знам дали ще оправи нещата. Особено в момент, когато всичко около наркотиците е изгубило тайнствения си ореол.

Когато това е ежедневие, а не ексцентрично занимание.

Когато  джойнтът не е левче, няма и да бъде.

Може би е най-добре да предадем щафетата в ръцете на държавата. Белким тя ни го направи поне по-интересно.

Ама тя и Земята е била плоска дълго и продължително. У нас - все още е. И ни е страх да вървим в крак с времето, защото по пътя може да паднем от ръба на Земята.

 

 

 

 



Други статии от този автор



Коментари