Актуално
Бунтът на черните

Радост Петрова | 22/01/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

„Преди сто години един голям американец, под чиято символична сянка се намираме днес, подписа Прокламацията за освобождение на робите. Това беше като радостно начало на деня след дългата затворническа нощ.

Но сто години по-късно негрите все още не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите все още е окован от веригите на расовото разделение и оковите на дискриминацията. Сто години по-късно негрите все ощв изнемогват на ръба на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна.”

Мартин Лутер Кинг в речта „Имам една мечта” от 28 август 1963г.

Да кажем, че за времето си Лутер Кинг е бил съвсем в тона на нещата. Чернокожите реално са били малтретирани и отритнати от обществото.

Никой не отрича или омаловажава това.

60-те години бележат рязък напредък по отношение на равенството в Щатите и нещата малко по малко ни водят до деня днешен.

Ден, в който черните ни братя имат свободи, равенство и се радват спокойно на безценното американско право на щастие.

Ден, в който президентът на Съединените американски щати е черен. Цялата музика е черна. Най-известните спортисти са черни. Във всяка емисия на FoxNews задължително се изявяват поне по двама черни. Дори Исус беше чернокож в един от последните филми.

Светът се прави, че не забелязва задължителната черна квота във всяка продукция. Сякаш е адекватно Златното руно да го развява холивудски негър. Но не сме расисти и си траем.

Уди Алън беше изяден през 2015, понеже в нито един от последните му два филма няма желания цвят. Ксенофоб, рецидивист и как-може-такова-нещо.

А белите търпят. Правят се на глухи и слепи.

Зевс е бил негър? Разбира се. Веднага ще го документираме.

Най-трудно ще е да обясня след тая статия, че не ми пука какъв цвят е жалкият задник на някой си, но е така наистина.

Да, аз съм бяло момиче, обаче никога не съм помисляла, че ще ми се наложи да деля черни от бели.

Откакто се помня ми се повтаря, че живея в свободно време, че хората са хора и никой отенък по нечии пръсти не е от значение. Обаче черните скачат и сами се делят.

Те сега вият за Оскарите. Ново 300. Те сами набиват в очите на света по-тъмното си начало.

Нямало достатъчно цветнокожи в програмата на Оскарите. Водещият е черен! За Бога!

Лицето, което ще ви забавлява от сцената на 28 февруари, е Крис Рок. Очеизваден негър. Дори и само той да се подвизава в цялата зала (а далеч няма да е така), не ви ли стига?

Награди се дават по заслуги, а не по родилни петна.

Аз какво да кажа като сайтът на оскарите не ми дава да гледам видеата в него, защото лаптопът ми не се намира на територията на USA? Чернокожите поне клиповете могат да видят.

Сега сериозно. Скъпи негри, годината отдавна не е 1960. Вие не сте нищо повече от нас, че задължително да ви раздаваме награди, за да ви утешаваме за събития от преди 200 години.

Не е честно да превръщате либералната среда на 21 век в удобен терен за реваншизъм.

Докато вие набивате в очите на западния човек, че трябва да бъдете благопомазвани само и единствено заради цвета на раменете си, предизвиквате същия този свят да ви третира като различни.

Карате и мен да звуча като лош човек, говорейки за бяло и черно. А това въобще не е готино от ваша страна.

 



Други статии от този автор



Коментари