Специален коментар
Друго е да те пипат 200, вместо 1000 Други

Калин Руменов | 23/01/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Голямата европейска глупост продължава да не е мъртва. На легло е, но колко още ще се търкаля в него и ще произвежда предпоследни завети. Най-новият е, че проблемът ни с Другите не е качествен, а количествен. Тоест, всички онези милиони чужди хора, които със собствени ръце и полови органи я пренесоха на смъртно легло, сами по себе си са изключително приятни и разбрани, но са много.

Разберете, толкова са много и заради броя им съвместният ни живот изглежда като изтървана цивилизационна оргия. Ако ги намалим и ограничим, ако ги разпръснем и разселим по квоти – ще видите как ще заживеем в романтичен меден месец. 

Европейското стадо вероятно известно време ще следва този завет, колкото да докаже на практика, че в него изначално няма нищо умно. Също както досега се симулираше, че сме щастливи младоженци, оженили се по любов за чужди култури и религии. 

Защо обаче толкова бързо свърши меденият ни месец с тях и имаше ли го изобщо. Или имаше някакви месеци, през които обективно нищо не вървеше по мед и масло. Но в името на ценностното ни позьорство и от възпитано лицемерие се правехме, че не забелязваме непоносимо дразнещите навици у Другите. И вероятно още щяхме да го правим, ако не беше пробивът „Кьолн”, който предизвика пробойни в континенталната цензура на евроглупостта.

Вече не е по силите й да ги запуши, затова тя измисли проблема с количеството като фундаментален – току-виж той е успял да замаже въпросите за качеството на нововноса от човешки материал. Току-виж стадото възприеме, че когато неговите жени бъдат атакувани от чужда мъжка армия – проблемът е в числеността на армията, а не в нещата, които тя смята да върши с жените. Не е същото дали ще те опипват и изнасилват 1000 души, или само 200. Ако ги намалим до 200, а останалите ги разпределим квотно за другите бели жени на континента – ще е някак по-поносимо и пό ще се живее.    

Все още й се живее и не й се мре на проклетата глупост, иначе би изповядала греховете си, вместо да създава нови. Иначе победена би махнала с ръка - след като хората могат да се развеждат поединично заради несъвместимост в характерите, значи трябва да им е позволено да го правят колективно със същата формулировка. А колкото по-бързо го направят, толкова по-цивилизован ще бъде разводът.

Колкото повече отлагаме, толкова по-грозни сцени ни предстоят. Самата глупост осъзнава тяхната неизбежност и затова от леглото си за смърт постоянно ни предупреждава – не вдигайте рейтинга на популисти и националисти, докато аз вдигам летвата на обществената търпимост към Другите. Не е ясно обаче как глупостта си представя едното да не води до другото – може би като Нобелова награда за откритие в областта на политическата физика.         

А по-лесно и по-полезно е да се докаже, че при Другите не количествените натрупвания са причината за качествени изменения. Че няма какво да се заблуждаваме - качеството на внесения човешки материал е такова и няма връзка с количеството. 

Например в България Другите са сравнително малко. И като са малко, с какво толкова се различават от местата, където са навалица. Те получиха от нас всичко, което привидно искаха. Получиха сигурност, понеже нали бягаха от войната и бяха „преживели ужасни неща”. Получиха възможност за по-добър живот, защото нали това търсеха и имаха право на такъв.

И каква я свършиха накрая – станаха по-спокойни, по-щастливи, по-смирени, по-благодарни или по-работливи. Лошите български ксенофоби ли им попречиха да бъдат такива в малки количества, заради тях ли Другите искат да продължат към добрите германци, тъй като и скандинавците вече са станали лоши. Като отидат при германците, нима ще бъдат всичко онова, което при българите не искат да бъдат. Щото от онези, които вече са при германците, впечатленията далеч не са прекрасни.

Но това, ако питаш евроглупостта, е заради количеството, понеже съмненията за качеството продължават да не са позволени. Може би ни трябват още няколко месеца, за да се спрем да се трогваме от лъжите за „преживени ужасни неща” и от мечтите за „по-добър живот”. Още едно усилно мигрантско лято и може би няма да забелязваме дори детските трупове, които морето изхвърля на бреговете.

Защо да си причиняваме цялото това време с всичките му последствия – за да докажем нещо, което не се нуждае от доказване и което вече е доказано. Но още не му е дошло времето да се разсекретява, а на глупостта - да умира. Нека първо Меркел се спомине, пък после ще видим.

Изведнъж ще видим, че Меркел е била единствената птичка на афро-арабската пролет в Европа и други заслужили няма. Което няма да е особено честно, но животът ще трябва да продължи по лицемерните си правила. 

 



Други статии от този автор



Коментари