Момчето, което избра България пред парите и успеха

Момчето, което избра България пред парите и успеха
25-01-2016г.
1
Адриана Аврамова

България е богата на трагедии и тежки човешки истории страна.

Тук щастието е странно понятие, изкривено през призмата на материалното. Благодарността е забравена ценност. Любовта към Родината отдавна не съществува.

Всеки час някой в България взима решението да напусне, да емигрира, да отиде на по-добро място. Да избяга от мизерията, нищетата, от липсата на перспектива, да захвърли всичко и да започне нов живот.

Защото тук наистина е трудно. Но ако смятате, че вас животът ви е ''очукал'', запознайте се с нашия герой и неговата тъжна, но в същото време странно умилителна история.

Йордан Петров - Данчо. Може би го помните. Беше ''медийна сензация'' за няколко дни преди години, после всички го забравихме. Сега отново ви припомням Данчо,  защото ми се струва, че има на какво да ни научи.

Той е лекоатлет, представил България на световното първенство по полумаратон. Има десетки медали от различни състезания.

Животът му поднася хиляди изпитания. Живее в Добрич, в нищета  заедно с по-малкия си брат  и болния си баща. Майка му умира преди 4 години пред очите му.

Грижи се сам за семейството си. Месечният им бюджет е малко над сто лева. Как живее тричленно семейство със сто лева - не знам…

Попитах Йордан какво вечерят, все пак като спортист трябва да се храни добре.
''Хляб, сирене и кренвирши'', казва ми атлетът и споделя, че често си ляга  гладен. Преди години припада на състезание, а от изследванията става ясно, че организмът му е слаб, защото не се храни добре.

Данчо вече е пораснало момче, на 26 години. Учи в колежа в Добрич към Шуменския университет „Константин Преславски” със специалност „Педагогика и информационни технологии”. Мечтата му била да запише в НСА, но таксата от 400 лева  му е непосилна.

И след всичко преживяно, питам момчето  какво прави още в България. Защо не избяга, с таланта си може да е на много по-хубаво място, да изкарва пари и да има успехи.

''Аз имах предложение да тренирам в Словакия. По-точно искаха да се състезавам за тях, но аз отказах. Защо да ходя там да бягам за друга държава, аз си имам държава и се състезавам за България. Вярно, че в Словакия имат друго отношение към спортистите, радват им се много, но избрах да остана тук. Тук ми е училището, университета, семейството… И пак да ми предложат-ще откажа.''

Разказва ми и че са му предлагали да играе футбол в Германия,  пробно, защото е много бърз, но също отказал.

Не го блазни мисълта за славата, която можеше да има някъде другаде, в чужбина. Нито мисълта за по-добрия живот и парите:

"Важното е че не се отказвам. Не ме интересуват парите, аз съм свикнал да живея бедно, важното е, че се опитвам. Аз се радвам, че съм в България. Не съжалявам за тези избори. Какво да тренирам за други държави, защо ...''

За бъдещето Данчо говори с надежда. Иска да бъде треньор. Разказва ми, че е възмутен от децата, които на по 12-13 години пушат и пият, не се занимават със спорт. Иска да събере малчуганите от квартала и да ги тренира, да им покаже как се успява с много хъс, въпреки трудностите.

Това е Данчо, едно момче, които едновременно натъжава и радва.

Едно циганче, което милее повече за България, отколкото нашите ''бели'' деца.

А аз го слушам и не мога да повярвам как един млад човек, с талант, загърбва с лека ръка възможностите, които му предоставя животът, защото не иска да напусне родината си.
Защото иска да носи медали на държавата, на която не й пука за него.... на политиците, които дори не знаят, че някъде в Добрич има момче, лекоатлет, в чиито дом най-скъпите вещи са десетките спечелени купи и медали.

Това е историята на Йордан. Той има нужда от помощ и ние сме длъжни, от човещина, да му помогнем, така, както той ни отсрамва с постиженията си.

За контакт:
Йордан Петров-  0884 76 73 06



Домът на Данчо



 

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.