Турски абордаж.

На проведената в неделя национална конференция на мюсюлманското вероизповедание в България, делегатите „единодушно“ избраха единствения кандидат за поста главен мюфтия, а именно Мустафа Алиш Хаджи.

Човек може да си каже - дотук нищо необичайно. Стига да не бяха налице следните няколко твърде обезпокоителни факти.

На първо място, конференцията, организирана от поддръжниците на Хаджи е напълно незаконна, нелегитимна. Най-малкото, защото предишните такива, както и изборът на Хаджи се оспорват от години пред съда. И оспорването не е от когото и да е, а е от българи-мюсюлмани, членове на ръководните и контролните органи на вероизповеданието.

И в момента продължава да има висящ процес, пред ВКС.

А се оспорват, защото има множество основателни съмнения за тежки фалшификации на предишните конференции, на броя на делегатите, както и на самия избор на главен мюфтия.

Простичко казано, мюфтийството бе превзето на абордаж. От Турция. Някъде около 2002 влиянието върху ръководството на българското мюсюлманско вероизповедание, а именно Българското главно мюфтийство, премина от ДПС директно на подчинение на Анкара.

От това време някъде отпадна и определението „българско“ за главното мюфтийство. Защото, както наименованието на православната църква е Българска православна църква, така и на мюсюлманското вероизповедание беше Българско мюсюлманско вероизповедание, както и Българско главно мюфтийство. Тайно и полека наименованието стана – „Мюсюлманско изповедание“ и „Главно мюфтийство“.

Малка, но много съществена разлика. 

Малко история:

Българското главно мюфтийство е създадено след Освобождението ни от турско робство чрез множество законови и подзаконови нормативни актове, международни споразумения между Османската империя и Царство България, започва истински да функционира през 1919-1920 година, като българска държавна институция, която да се грижи за духовните потребности на българите-мюсюлмани.

На него винаги се е гледало като на важна българска институция, със своята сериозна и деликатна роля в българското общество.

Българският главен мюфтия е бил влиятелна и уважавана фигура. До 1989 година, когато общият институционален разпад и отказ от държавност на всички нива, особено в системата на сигурността, позволиха на турското разузнаване да започне последователна операция по овладяването на ръководството на мюсюлманското вероизповедание в България.

Турската пропагандна теза, особено силно застъпена в прословутата на доктрина на нео-османизма, написана от Давутоглу, която всички цитират, но май никой не е чел, внушава, че всички мюсюлмани на Балканите, включително в България, са турци.

Нагло и невярно твърдение.

В по-голямата си част, хората, които изповядват мюсюлманско вероизповедание в България са българи-мюсюлмани. Потомци на насила потурчваните българи по време и на османското нашествие, и на турското робство.

Наши братя българи, братя по кръв, по памет, по наследство, по език, по култура.

В огромната си част тези българи-мюсюлмани говорят, четат и пишат само български език и не разбират и дума на турски, или арабски език. Защото са българи, а не турци.

Това не разбраха безволевите и неграмотни плазмодии, които управляваха България, след 1898 година.

Заразени от нововнесения вирус на крайния либерализъм, те с патос приемаха и предаваха всякакви идиотски лозунги за „права“, „ свободи“ и прочее, и прочее глупотевини.

Приеха невярната и лъжлива теза, че Турция ни е „приятел“ и „съюзник“.

Ами не е.

Приеха, че Турция искрено иска да подпомага България.

Нищо подобно.

Турция се стреми да овладее мюсюлманското вероизповедание и население в България, да го използва като пета колона, като „казус бели“, като разменна монета още от 20-те години на миналия век.

Неколкократно е финансирала и създавала различни организации в България, с цел отродяването на българите мюсюлмани, създаване на автономни територии, бъдещи териториални претенции.

Такива са и Турската национална партия, и спортната организация Туран, т.нар. Златна орда (Алтън Орду) и т.нар. Турско национално-освободително движение, което взривяваше вагони за майки с деца, гарови бюфети, хотели и правеше саботажи в промишлеността и селското стопанство преди 1989 година.

Толкова за „приятелска“ Турция.

Понастоящем, в 11-те районни мюфтийства са се настанили представители на турския Дианет, турски граждани с турски паспорти. Това е ръководството на турските сунити. Дианет-а стои изключително близко до Ердоган и Давутоглу и до техните неоосманистки амбиции. Тази организация, заедно с ТИКА (другата ръководена от турското разузнаване МИТ пропагандна „културно-просветна“ организация, която се опитва да нахлуе у нас) са своеобразни турски министерства на културната и религиозната инвазия в съседни територии, включително в България.

Четиридесет процента от доходите и издръжката на главното мюфтийство идва от турския Дианет.

Нали си даваме сметка до какви зависимости води това?

На последната си незаконна конференция в неделя решили да могат да продават имотите на мюфтийството, вместо само да ги дават под наем, както е до сега.

Нали се сещате на кого ще продаде имотите на българското мюфтийство про-турското и про-ислямистко незаконно ръководство?

Ако не се сещате, ще подскажа – на турското разузнаване и държава, маскирано през кухи фирми, фалшиви фондации, „чужди“ инвеститори и прочее оперативни прикрития.

Това застрашава националната ни сигурност. Буквално.

Почти целият Висш духовен съвет на Мустафа Алиш Хаджи се състои от турски граждани, хора с имоти в Турция или просто агенти на влияние на Ердоган и Давутоглу.

Забележете имената на тези, които останаха при Местан след самообвиняващото му бягство в турското посолство. Хафъзов, Али, все хора от средите на Мустафа Алиш Хаджи, от неговия Висш духовен съвет. И двамата са подозирани с основание в крайни и радикални ислямистки внушения, незаконна пропаганда на турски език, сепаратистки намеци, политическа защита на доказаните и осъдени ислямисти в циганската махала в Пазарджик.   

Пряко доказателство за незаконното вмешателство на Турция във вътрешните работи на българите-мюсюлмани е намесата на посланик Гьокче, едновременно в ДПС и в мюфтийството.

Очевидно Турция гледа на българите-мюсюлмани и на мюсюлманското вероизповедание в България, като на своя територия. Това личи и от скандалните изказвания и на Ердоган и на Давутоглу, които намекват, че „мюсюлманското население в България можело да бъде мост между двете държави“.

Никакъв мост не могат да бъдат българите мюсюлмани и нищо подобно не може и не трябва да се допуска.     

Крайно наложително е българският съд, в случая ВКС, най-сетне да спре да се съобразява с политическия натиск и да излезе с еднозначно решение по казуса с националните конференции на българското мюсюлманско вероизповедание.

Крайно време е българските властимащи, особено онези, които иначе го раздават много смели и корави, да спрат да се снишават и да свиват уши, като Тодор Живков около „Перестройката“, и ясно, и гласно да заявят на турските неоосманисти Ердоган и Давутоглу, че нямат никаква работа на българска територия, сред българите-мюсюлмани, в делата на българското главно мюфтийство.

България е еднонационална и унитарна държава, член на ЕС, а българите-мюсюлмани са наши братя българи. Турция няма никаква роля и никакво място тук.