Специален коментар
Без християни, само гейове, моля

Калин Руменов | 12/02/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Идва той, чупи меките си китки и с преводач ни казва – аз съм гей, за Бога, помогнете.

Не ме връщайте обратно в Ирак, където общественият морал иска завинаги да ми затвори ануса, а едни лоши хора щяха да ми го напълнят с моментно лепило. Лично дядо ми иска да ме обеси, а роднините биха целили трупа ми с камъни. 

Ние се разплакваме от тъжната история на Хайтам Джабар – Боже, каква страна, Боже, какво семейство - и го каним да остане.

Няма да му проваляме живота, няма да му разваляме любовта, която вече е успял да намери точно в България. Казваме му - заповядай, моето момче, разполагай се като у дома си. Пардон, разполагай се като у Европа, защото Европа все още вярва на бежански сълзи, особено на хленчещи гейове.

Появява се тя, кръсти се и на български език ни казва – аз съм бивша мюсюлманка и новопокръстена християнка, помогнете за Бога. Не мога да се прибера в Иран, защото там вероятно ще ме екзекутират. Или в най-добрия случай ще ме гледат крайно лошо и с това кръстче на шията бял ден няма да видя.

Ние се почесваме, намираме нещо много куцащо в историята на Захра Шахсвани и казваме – марш оттук, кучко, бягай далеч, невернице. Прибирай се вкъщи, у вас поне няма война, и си носи кръста. Пробвай пак да ни преметнеш, когато смениш сексуалната си ориентация, защото само с религия не е достатъчно.

Това са човешки истории, за проверката на чиято достоверност няма как да намерим два независими източника. Това са бежански истории, които по принцип трябва да приемаме еднакво скептично, защото станаха досадно много. Или пък по принцип трябва да ги приемаме еднакво лековерно, защото сме наивни до дебилност на тема човешки права. 

Какво трябва да направим с нововлюбен гей и с новопокръстена християнка в голяма беда.

Да махнем с ръка и да ги пропъдим - светът няма да свърши с един гей и с една християнка по-малко, и без това колко като тях ги избиха във войната. Или да ги приютим и двамата, защото всеки гей и всяка християнка са ни важни - колко такива избиха във войната, накрая нито един няма да остане.

Ние обаче прибираме нововлюбения, а напъждаме новопокръстената. Защото сме истински европейци, а в Европа Задникът отдавна победи Кръста. Затова и най-напредналите германци изобретиха първо центрове само за бягащи гейове и лесбийки, а лагерите само за бягащи християни още чакат да бъдат изобретени.

Ние сме европейци, а можехме да бъдем например словаци. Когато Словакия поиска да приема единствено бежанци християни, понеже няма джамии и на мюсюлманите няма да им хареса – тогава я обвиниха в дискриминация. Тогава, а и все още, не може (псевдо) нещастниците от войната да се делят според религията им, но пък е позволено отсяването на нещастните гейове, за да не ги насилват в общата баня. 

Ако европейското чувство за хумор е допустимо по мигрантския въпрос, някоя смела държава непременно трябва да обяви вход свободен само за бежанци, които са хомосексуалисти. Не е нужно наистина да отваря границите, достатъчно е само да осмее двойните стандарти на политкоретното лицемерие. Което, можем да се обзаложим, няма да има никакви проблеми с гей условието, каквито имаше с християнското условие на словаците.  

Еднакво не симпатизирам на аналния секс между мъже и на вероотстъпничеството, еднакво отказвам да вярвам сляпо в приказките на всяка бежанска Шехерезада, надяваща се да получи статут. Без значение дали в тях се разказва за дядо палач, или за ловци на християнски глави, дали се лее кръв, или се разлива лепило. 

Не разбирам обаче защо един нововлюбен гей е с предимство пред една новопокръстена – или двамата, или никой.

Не разбирам защо приемането на аналния секс, а не приемането на християнството увеличава шансовете ти да останеш във все още смятаната за християнска България.

И не искам да повярвам, че България не вярва на християнски сълзи, а само на разплакани гейове. Което може да е всякакво, но пък колко е европейско, о, Боже.

 



Други статии от този автор



Коментари