Специален коментар
Жълти котенца, секс има ли?

Мария Маркова-Марчела | 17/02/2016

Мина времето, в което се деляхме на червени, сини, зелени, лилави...

Настана доста по-сложно, опасно и страшно време, в което всички сме жълти. Опасно, защото жълтата помия, която ни залива денонощно от всички страни, обезценява и опорочава работата на малкото останали хора, опитващи се да бъдат информатори или модератори на обществото, докато честно и по правилата си изпълняват мисията.

Да работиш в медия е мисия равна на тази на лекарите. Това никога не е било, нито ще бъде „просто бизнес“.

От най-дребния драскач до най-големия медиен магнат – всички по веригата носят отговорност за живота на хората. Това явно трябва да се повтаря всеки ден, защото доста от нас, писачите, не приемаме достатъчно сериозно идеята, че тровим всеки ден обществото, твърдейки, че го лекуваме.

Журналистиката не е професия, а мисия.

Всеки лекар може да ви обясни подробно как да се храните правилно, но само медиите могат да ви накарат да отидете да купите желирани бонбони на детето си, с които да го тровите бавно и сладко.

В медиите ни, достоверни източници на информация вече няма. Все по-често ми се случва да попадна на пост във Фейсбук, където някой е шернал линк (независимо от коя медия), над който е написал: „Ако това наистина е вярно...“.

Всяка информация, до която се докопаме, се подлага на съмнение, а ако не ни мързи, което е рядкост - и на лек рисърч от типа на „Копеле, верно ли?“.

Така евентуално се застраховаме срещу новината, че забраняват кръщенетата от утре.

Ние очевидно сме способни във всякакви режими да живеем в информационна дупка и това е удивително! И така, докато сме на различни хапчета, кексчета и отвари, ние все сме ревящата Алиса, която се дави в сълзите си, на дъното на собственото си въображение. Като една развалена грамофонна плоча циклим и повтаряме едно и също – припева на химна на клета майка България: „Ти си курва, ти си педераст, ти си курва, ти си педераст“.

Сложно е да се живее в това време, защото, ако си достатъчно луд, че наистина да се интересуваш, не е никак лесно да си в час. А от това дали сме ориентирани, ще повторя, ни зависи животът. Но почти всеки, който пищи от ужас при вида на чудовището от блатото, е обявяван за луд, нервноболен, някъв тъпунгел, който се пали от глупости, който не разбира, че първо – журналистите трябва да си хранят семействата и второ - имаме по-големи проблеми за решаване.

Не, нямаме по-важни неща за правене за момента.

Станете обущари, кожари, стругари, зидари, продавайте марули на пазара и си изхранвайте семействата така. Писането не е за всеки!

Трябва спешно да се справим с жълтата гнус. С всички, които я разпространяват. Също и с онези, които я ползват като инструкции за ползване на лъжица. Пропагандата и масите - една стара като света игра на преяла котка с мързелива мишка. Обаче в ролевите игри винаги има ясни параметри.

А в тази хомогенна жълта течност – медийната ни реалност, вече не е ясно какво плува, защо, нито откъде е дошло, нито как да го приемаме.

И така, в страната на жълтурковците, на евтинджосите, отдавна „смърт“ и „свобода“ не ги обединява в един смисъл онова революционно "или“.

Тези две думи са равни още от време оно, когато беше написан кючека „Камикадзе“.

И не, не е виновна чалгата, нито Слави Трифонов, който не е гей, нито мутра, а стар и уморен телевизионен говорител.

Виновни са хората, на които чалгата все им пречи да не са прости!

И днес един приятел ми каза: „Истината, копеле. Понякога е жълта“. Аз обаче отказвам да го приема.

Някой нещо, ако иска да сподели много важно или развлекателно, нека излезе от тази тъжна стилистика.

Ще ненавиждам силно, шумно и вечно всеки, който има общо с жълтата напаст в страната ми!

Ще плюя на долнопробния ви изказ и на жалките ви сърца, докато смъртта не ни освободи.

Жълти котенца, никакъв секс за вас. За да не се размножавате.

 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари