Специален коментар
Затваряйте си устата. Или емигрирайте.

Костадин Костадинов | 18/02/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Имам приятел, който притежава медия. Малка, не много популярна, но все пак медия. При това - силно опозиционна и напълно независима.

Както се досещате, това веднага обяснява факта защо медията му е малка и не много популярна.

Въпреки това явно все пак, който трябва я чете, защото миналата седмица на моя приятел му се налага да прекара няколко вълнуващи и незабравими часа в полицията.

Всичко започва в събота вечерта (?!?!), когато двама цивилни полицаи едва не нахлуват в къщата му, за да го търсят.

На шашардисаното му семейство обясняват, че го издирват заради сигнал срещу него. Когато разбират, че не е в дома си, го намират по телефона - забележете, в събота вечерта, и му нареждат на другия ден да се яви в полицията.

На въпроса защо и кое налага тази спешност, отговор не се дава.

На следващия ден, неделя (?!?!), човекът чинно отива в полицията, където го карат да чака два часа идването на разпитващия полицай.

Разпитът започва директно и без заобикалки - срещу теб има сигнал, че си подготвял преврат, кажи си кой стои зад теб, кой ти дава информация, кой ти плаща, коя политическа сила те подкрепя и т. н.

Когато моят приятел поискал да види сигнала, му отказват.

Вместо това разговорът става още по-задушевен.

Обясняват му, че знаят всичко за него, че знаят с кого работи, че ще унищожат бизнеса му, че ще предупредят партньорите му да не работят повече с него (което, както се оказва още на следващия ден, въобще не е празна заплаха, защото всичките му колеги са прозвънени и "посъветвани" да не работят с него), а като връх на всичко на изпроводяк "приятелски" му заявяват следното - "Не клати лодката, имаме стабилност и нямаме нужда от резки движения, защото не се знае кой ще падне зад борда".

Невероятно ли ви звучи?

И на мен, обаче човекът си беше доста уплашен, въпреки че по принцип не е от плашливите.

Сега не знае какво да прави.

Като начало е ограничил опозиционните материали. По нататък - не се знае.

Може да закрие медията. Да емигрира. Или да се продаде.

Общо взето това се случи и се случва на всички опозиционно мислещи хора (и медии) у нас.

Моят съвет беше да даде гласност на случилото се и да се бори.

Нищо не ми каза. Още мисли.

Струва ми се обаче, че каквото и да мисли, вариантите му са три. Гореописаните.

В тази връзка не виждам какво повече да добавя, освен да припомня местата на България в традиционната класация на Репортери без граници за "Свободата на словото".

По години България е била на следните места:

2002 - 38 място

2003 – 35 място

2004 – 36 място

2005 – 48 място

2006 – 36 място

2007 – 51 място

2008 – 59 място

2009 – 68 място

2010 – 71 място

2011 – 80 място

2012 – 80 място

2013 – 87 място

2014 – 106 място

Тези дни трябва да излезе класацията за 2015 г. Тръпна в очакване на кое място ще бъдем...

 



Други статии от този автор



Коментари