Актуално
България - общественият клозет с просветен етикет

Поля Георгиева | 20/02/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Отново ще започна с малко статистики.

У нас за 25 години са закрити над 1620 български училища. Защо?

В малките населени места на България училището вече е лукс. Повечето учебни заведения са закрити, а емблематичните просветни сгради са превърнати във  винарски изби, кметства, шивашки цехове и старчески домове.

Според родните управляващи, основната причина за затварянето на учебните заведения е липсата на ученици.

Това принуждава хиляди семейства да напускат малките населени места и да се местят в големите градове, където децата им спокойно ще ходят на училище.
Малките селца и градове остават празни и носталгично тъгуващи за някогашната глъчка и детски смях.

Опустелите кътчета на България плачат и тънат в забрава. Но държавата е глуха за техния плач.

Проблемът със закриването на училищата не е маловажен. Той води след себе си десетки други.
Освен обезлюдяването, друг проблем е и урбанизацията – ахилесовата пета на съвремието.
Питам се, какво хубаво има в това, че хората, подгонени от безработица или от жажда за по-добър живот, се тъпчат в градовете?
Защо се напускат градените с толкова любов къщи и градини?
Защо всички се скупчват в града, където ги чака прашна стая под наем на труднодостъпна цена и работа, която съвсем не е според мечтите им?
Отговорът е прост. Те нямат друг избор!

Какво следва от всичко това? 

Първолачета са принудена всеки ден да мъкнат тежките си чанти, по претъпканите автобуси, докато родителите им треперят за тях.
Същата трагична съдба сполетя и моето малко, селско училище.
Отдавно то вече е само призрачна сграда с олющени стени и счупени прозорци.
Спомените ми в него са безбройни.
Първият звънец, първата прочетена книжка, първата шестица.
Днес всичко това са само спомени в главата ми, потъпкани от българските институции.

Моето малко училището се е превърнало в апетитно поле за изява на селската битовата престъпност.
Чудя се, защо се закриват български училища, това не е ли Божи грях?
За пример ще ви дам третия свят.
В Африка се строят над 10 000 училища годишно, а в България за последните 25 години са построени едва няколко.

Какъв ни е проблемът?
Всичко идва от типично българския ни манталитет.
„Преклонена глава сабя не я сече.”.
Българинът седи, мълчи и търпи.

Докато родните властимащи унищожават всичко по пътя си, за да заграбят повече.

И така, днес моето първо училище е обрасло в тръни. Класните стаи, в които пишех първите си думи са превърнати в обществени тоалетни. Картинка, която олицетворява цялата ни държава.

Един обществен клозет с просветен етикет.

Кой ще защити българското?

Къде са днес героите?

Защо  с лека ръка се закриват просветни средища с над 140-годишна история? 

Отговорете ми. 

 


Други статии от този автор



Коментари