Имам 193 броя Фейсбук приятели.
От тях приблизително 180 броя ежедневно или на седмична база публикуват статуси, изразяващи недоволството си от управлението на държавата ни, от институциите, от законите и правителството, чалгата и образованието...бездържавността, корупцията и абсолютно всичко знайно и незнайно, важно или не, което може да бъде споменато с цел пълно отвращаване на българина от българина.
Във всяка такава публикация като заключение задължителен елемент е нападката към аудиторията.
Финалните думи са най-разнообразни: „Такива сме добичета‘‘; „Никой нищо не прави, всички стоят и гледат“...
„Срам ме е от българите“ и т.н. различни рефрени със сходна идея.
Останалите да кажем около 13 броя мои Фейсбук приятели, сред които и аз, не използваме социалната мрежа, за да даваме гласност на разсъжденията си върху манталитета на сънародниците ни, безгласни сме и явно не социално активни овчи душици.
13 съотнесено към 193 прави 7 % мълчаливи фейсбукари.
След елементарна аритметика възниква въпрос към тези 93 недоволстващи възмутени процента:
След като сте почти абсолютно мнозинство, кой ви пречи?
Ние мълчаливите сме статистически незначими, можем да бъдем игнорирани и това да не бъде от значение.
Вторият логически въпрос е при условие, че твърдите, че пасивността и глупостта са ни проблем национален, а вие будните българи се оказахте мнозинство, то къде са пасивните тъпнари, дето ни спират развитието?
Да пренесем Фейсбука в реалния живот.
Всички хора по улици, спирки и кафенета си обясняват, че такива сме ние българите и нищо не става от нас и никой нищо не прави, прости сме и за това сме „на такова дередже”.
С две думи се самоунищожаваме самите ние отвътре, прехвърляйки си вини, изключвайки се от общата картина.
Мълчаливите може би поглеждаме все още и в собствения си двор, и затова ни е срам да говорим.
Останалите се хванахте на най-стария номер с Троянския кон.
***
Автор: Александра Пиронева
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.