Истории от България: Да родиш в обор.

Разказвам ви за трагичната съдба на семейство от врачанското село Манастирище.

Запознайте се с Лазарина.

Тя е само на 20 години, но вече има две малки дечица. Живее в миниатюрна, порутена къща, заедно с баща си, доведената му съпруга, малкия си 2-годишен син и брат си.

Всички те живеят в истинска мизерия - без ток и течаща вода. Разчитат на 150 лева, които бащата на Лазарина изкарва с пот на челото, като козар.

Споделят, че парите не им стигат за нищо.

Нямат пелени, нямат течаща вода, а токът и телевизията са си направо лукс.

Вода взимат от селската чешма. Всяка сутрин и вечер бащата на Лазарина изкачва стръмните баири с десетки литри вода на плещите си.

Всичко това се случва в модерния 21 век.

Преди дни животът им се утежнява още повече.

Лазарина ражда второто си дете. Ражда го в домашни условия... сама. Без драми и без лекарска помощ.

Сама реже пъпната връв и повива детето.

След това отива в другата стая при родителите си, за да ги запознае с току-що родената Росица.

Емил и Росица, стават баба и дядо за втори път. Двамата остават втрещени от гледката на дъщеря си, покрита цялата с кръв и бебе на ръце.

Веднага е повикана линейка, а лекарите остават втрещени от случилото се. И наричат Лазарина „майка геройня“.

Майката и новороденото са прегледани в болницата в Козлодуй, лекарите установяват, че бебето е абсолютно здраво и няма усложнения.

Условията, в които се ражда малкото момиченце са потресаващи. Развъдник на болести и паразити...

Стените са опушени от циганската печка и старите кюнци, вратата е изтърбушена, а чаршафите захабени от мръсотия. Къщата е почти разрушена, а старите кирпичени тухли се ронят.
Зимата Емил и Росица са изкарали в страх.

Тежкият сняг, който затрупал старата им къща, едва не я съборил.

Сега, щом завали, къщата тече.

Затова, те подлагат легени, за да събират дъждовната вода.

Попитах ги, как се оправят, сега, на това място и с новородено бебе. А те ми отговориха, че мъката им е голяма, но детето е тяхно и никога не биха го оставили на държавата.

Споделят, че макар да нямат голяма къща, скъпи коли и пари са щастливи, защото чуват детския смях до себе си.

Казвам ви, чувството да слушаш такава история е страшно. Разтреперих се. Не знаех какво да попитам, нито как да реагирам.

А малката новородена Росица, още не знае какво се случва, къде се е родила и какъв живот я чака.

Единственото, което правеше е да се усмихва доволно, когато чуваше гласовете ни. Знаеше, че не е сама. И това явно й стигаше.

Станах свидетел на тази тъжна българска история на националния ни празник. Вчера. 3-ти март. Когато всички сме българи.

А дали всички можем да помогнем на семейство в беда?

Ако решите да помагате, можете да изпращате всичко на адрес: с. Манастирище, ул. Калето 16, пощенски код 3354, за Лазарина Емилова Горанова. Телефон за връзка 088 605 5632.