Малко коте президентско, има ли Дубай?

Малко коте президентско, има ли Дубай?
04-03-2016г.
26
Калин Руменов

Бъдеще има ли, малко коте президентско, политическо бъдеще ще има ли за теб, Плевнелиев?

Или ще си поредният сигурен, който в постпрезидентското си битие няма да спечели и избори за домоуправител, освен ако сам не скове скромна кооперация, ново партийно строителство.

Бъдещето е на смелите и последователните – каза го на последния Трети март и не беше заподозрян, че речта ти е писана с Google Translate по текстове на Цеца Величкович. Тя има такава песен – че този път е за смелите, а нейното сърце е пиле и трепери, когато гърми.

А ти кога беше едно от двете, малко коте с пилешко сърце. Беше ли последователен и щеше ли някога да бъдеш същият президент, ако беше същият кандидат. Ако цяла кампания не можеше да водиш друг разговор освен за лошия комунизъм и за една лоша страна с лош президент, от които никой никога не е виждал нищо добро.  

Малко коте, ти си най-голямата измама в съвременната ни русофобия и в закъснелия антикомунизъм. И може би нямаше да е лошо да имаме точно такъв президент. Лошото обаче е, че преди това той не беше такъв кандидат-президент.

Кога за последно беше смело, малко коте – когато в последната си третомартенска Цеца-Величкова реч размахваш пилешко пръстче на незнайния „политик, налагащ националния егоизъм пред солидарността” и заради чиято агресия страдат цели народи. Кажи го този политик, посочи ги тези народи – това е смелостта, малко коте. Направи го или не казвай нищо. Но ти знаеш, че и без да казваш нищо, ние пак ще се сетим. Ние винаги се сещаме, защото сме свикнали с твоята последователност.

Чия смелост е по-голяма, когато говорите за едно и също минало време и ти го наричаш „гнет и безправие”, а вицепрезидентът ти му казва „робство”. Тя по-малко смелата ли е, комплексирана робиня ли е, или ще е непризнатият автор на първата сексистка поправка в политическия ни маркетинг – никога не допускайте жена да ви е вицепрезидент. Не заради друго, а защото в един момент неизбежно ще тръгнат приказки кой от двамата е пó пó мъж. А започнат ли такива сравнения – иди доказвай, че не си пиле с треперещо сърце.

Лесно й е на робинята да угажда на общественото мнение и да следва инерцията на народната интуиция.

Лесно й е да бъде популист, но ти, малко коте, не можеш да си позволиш да бъдеш такъв – да се харесваш на масите, е прекалено пролетарско за твоя антикомунистически вкус.

И без това обществото е крайно селско, а народът е безкрайно прост – с какъв акъл да се водиш по акъла на този народ.

Тръгни по акъла на малкото обожаващи те истински граждани особено, ако сред тях има много свободни професори. Такива, които безплатно се присмиват на робството и безплатно презират Тяхното Освобождение.

Затова и когато робите празнуват, професорите пишат безплатен манифест за републиката.

Естествено, че нещо свръхумно ще пишат – вижте само пишещите, какво друго да напишат.

Да не сте очаквали Огнян Минчев да пише за лечебната сила на глада, а Евгений Дайнов да раздава съвети как да изглеждаме чисто и спретнато в гражданското общество, като поддържаме безупречна финансова хигиена.    

Следвай гражданите и професорите – там е твоето бъдеще постпрезиденстко, малко коте. Фондацийка нещо, редовни траншове, принципи на ишлеме и така до пълен разгром на Мафията, Олигархията и един немного висок диктатор на Изток.

Ще има грант за теб, малко коте – хич да не е, ти си го заслужи. Също както малките котета успяват да си заслужат снимка за „Фейсбук” от някое хубаво местенце. В Дубай сякаш най-хубави стават снимките – заради слънцето вероятно. 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.