Старият мръсник Буковски

Спомяте ли си първия път, когато прочетохте нещо, писано от Буковски?

Аз си спомням. Бях в гимназията и светът на цинизмите и откритото говерене за секс все още не беше разкрило пълния си чар пред мен. Спомням си как усетих изчервяването и притеснението от самата мен, когато видях думата „eбане” написана в книга. Бях скандализирана и всичко в мен беше разтърсено.

Буковски ми показа как човек може да напише всяка дума и изречение, независимо колко нецензурни и вулгарни са те. Никога няма да забравя свободата, която нахлува през порите, докато четеш Буковски за първи път.

Родена съм в свободно време, но сред крайно консервативни хора. Такова е обществото ни все още. Всички признаваме Чарлз Буковски за велик и знаем какво носят на света работите му и че без хора като него капиталистическият свят не би бил поносим. Да, обаче той още се чете тайно.

Той е вечното момче за всичко. Великият пияница на Америка. „Точно това е проблемът с пиенето" . Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.”

„Нощите си прекарвах в стаята, пиех вино и наблюдавах лицата в бара, а парите ми намаляваха. През деня се разхождах дълго и бавно. С часове стоях и гледах гълъбите. Ядях само по веднъж на ден, за да ми стигнат за по-дълго парите.” (Из “Factotum”, „Момче за всичко”)

„Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света.”

Буковски е бунтарът, който никога няма да бъдете.

Той живя със собствените си разбирания за живота. Работеше, колкото да припечели нещо и беше свободен по непознат за повечето хора начин. Имаше много жени в живота си и остана в историята с книги като „Записки на стария мръсник” (“Notes of a Dirty Old Man”).

Автор е и на емблематичната „Жени”, посветена на връзката му с Линда Буковски. След нея през 1977 г. Буковски се запознава с Линда Лий, с която живее с няколко прекъсвания от 1978 г. до края на живота си – 9 март 1994 година.

Буковски е едновременно вулгарен и нежен. Съвсем по мъжки. „Любовта се издържа, но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.”

За нежния пол той е изписал цели стаи с произведения: „Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.”

„На жените никога не им трябва благоразумие, единственото, което искат, е да си отмъстят емоционално на някого, за когото им пука прекалено много”

Ще ми се да завърша throwback-a с любимото ми: „Човек не може да сере срещу течението, братле.”

Винаги ще ме изумява умението му да бъде ужасно циничен и в същото време изискан: „Хората без морал често се смятаха за по-свободни, но най-често просто бяха лишени от способността да чувстват и да обичат. Така прегръщаха свободния секс. Мъртви, които чукат други мъртви. В тяхната игра нямаше риск или хумор – бяха трупове, които чукат други трупове.”

Може би пък трявба да бъдем повече като Буковски в дните си. Може пък света да стане по-добро място.