Актуално
Какъв герой е Динко, бе?

Веселин Диманов | 17/03/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Вие не сте в час.

До този извод стигам, след като прочетох една камара статии от журналисти и хора с позиции в обществото относно Динко - съвременният "Крали Марко".

Признавам, една част от тях са чист популизъм, а другата са мнения на загорели каки и съвременни „националисти”, за които това да възхваляваш един образ и да го превръщаш в герой, е нещо нормално.

Разберете ме правилно, границата на нормалното отразяване и представяне на фактите пред читателите и това да превръщаш в култ определена личност заради постъпките й, е много тънка и не бива да се преминава. Не, защото ще стане нещо страшно или ще има голям ефект върху обществото, ами заради това, че започва да става смешно, трагично и граничи с налудничавата възхвала.

Въпреки всички журналистически читанки, които предоставят в университетите, някои хора продължават да бъркат обективното представяне на фактите с историите за Леонид и 300 спартанци, Голиат и Давид, и три синджира роби.

Проблемите в обществото са много, а решенията малко. Лек за извратената ни представа за случващото се нЕма и така като гледам - нЕма и да има. Твърдя, че  проблемите в обществото ни се коренят в това, че българите имат нужда да издигат в култ личности, чиито заслуги по никакъв начин нямат общо с героизма и дълга към родината.

Аз, като демократично чедо, смятам, че Динко от Ямбол е просто един човек, който има нужда от внимание. Той нито е ловец, нито е герой. Той е чалга или казано другояче – извратената представа на обществото за идеал. Да, нашият идеал е ЧАЛГА.

Разликата между Ловеца, Героя и нуждата от чалга.

Не е сложно, но се надявам да разберете. Имаше един верен виц, който гласи, че главното при лова е не толкова да убиеш животно, а да съумееш да докажеш на ловците, които ще дотърчат от всички страни, че именно ти си застрелял даденото животно, а не те. Старите ловджии препоръчват да стоиш до убитото животно и на всеки, който дойде, да обясняваш, че ти си го застрелял и то ти принадлежи.

Открихте ли прилика с постъпката на Динко?  

Вярвам, че сте, иначе не препоръчвам да продължавате да четете тази публикация. Историята на г-н Вълев е точно виц: „Динко Вълев от Ямбол съчетава екстремното шофиране на АТВ с... ловене на мигранти. За няколко месеца Динко е хванал най-малко 20 души и то с голи ръце”. Видиш ли, той чакал над час и половина полицията.

Сравнете изказването на Динко с това на ловеца от вица, който ви разказах: „Аз съм стоял като пазач над тях да ги вардя, за да стоят на земята”. Това изказване има за цел да покаже на аудиторията, че той е дал от личното си време, за да пази ВАС, а всъщност всичко е пиар, който цели един образ да бъде издигнат и даден за пример.                             

Масово българите явно ги влече да са лоши момчета и търсят подходящ пример, чийто образ да приемат. Мъжете в днешно време, ако още можем да се наричаме такива, искат да са принцове, герои от приказки, биещи се с дракони. Затова и се цепят като копелета във фитнес залите, зобят, тренират бойни изкуства, а целта е при един издигнат от медиите образ, като този на Динко, да кажат:
„Виж го този, копеле, яко назобен, с ланец и „лови” мигранти, при това с голи ръце. Жестоко, човече.”

Жените пък имат нужда от „лошо момче”, което да ги води по тъмнините, да е нахален, да ги впечатлява. Нежният пол обича силните мъже не, защото имат позиция, а защото изпъкват, също като историята на Динко от Ямбол. Тя се изтъква, тя е за пример, тя трябва да възпитава героите на новото време.

А както е казал Андре Малро: „Няма герои без зрители.“

В случая с Динко от Ямбол и бежанците е същото. Така написани, новините имат за цел да предизвикат масова вълна от недоволство към управляващите и институциите, че не си вършат работата. Не, че си я вършат правилно, но повярвайте, Динко не е решението на проблема.

Питам сега, ако хипотетично, един ден ние, българите, сме бежанци, търсещи безопасност, бягащи от война, бедни, боси и гладни, и се озовем на чужда територия, и някъде там из гората пред нас застане един Динко, и ни хваща с голи ръце, защото сме се предали я от страх, я от бой... Как бихте се почувствали? Питам, защото имената на заловените бежанци никъде не ги прочетохме, нито видяхме лицата им, а историите им така и не ги научихме.

Едни хора, заловени от един Динко от Ямбол, без имена, без право на глас и право да изкажат своята гледна точна. Та, ако вие бяхте тези незнайни хора пак ли толкова щяхте да се радвате на „героя” Динко?

 



Други статии от този автор



Коментари