Актуално
Какво да правим с бежанците? Прегръдка или смърт.

Милена Янинска | 20/03/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

„Да ги приютим в домовете си, да им сипем топла супа, да им дадем дрехи, да ги прегърнем“ и „СМЪРТ“.

Това са двете позиции, които ни разделиха, откакто знаем за съществуването на бежански вълни.

Ех, този наш български нрав – да обичаме и мразим силно и задължително да имаме мнение, което задължително да защитаваме ожесточено.

И най-сладкото в цялата картинка са прогнозите. Които се напъват да правят политици, политолози, журналисти, експерти, лаици, аз и ти...

Ако четем и слушаме внимателно – два са възможните варианти – или това е краят на Европа, нейната гибел, безумното й самоубийство, ИЛИ това е просто прекрояване на установения порядък, урок по толерантност, тренировка по широкоскореоност. И бъдещето е повече от розово, и мило в лицето на две култури, които изграждат нова цивилизация ръка за ръка.

Все някой греши, нали. Ако не и всички. Защото бъдещето е толкова непредсказуемо, колкото и финансовите искания на Турция. Защото обикновено истината е по средата, а в крайните позиции се намират оснвно гняв, агресия и безпардонност.

Какво ще открием, ако допуснем обаче не всичко за грешно, а за вярно?

Налице са чудовищни културни и религиозни различия, които се сблъскаха изведнъж. И няма как да се синхронизират тук и сега. Те всъщност не могат и не бива да се синхронизират никога.

Това е богатството на света, чието уеднаквяване ще обезличи цивилизацията ни. Въпросите са: могат да ли да съществуват съвместно различните култури? Колко време би отнело? И на каква цена?

Тук забравете думата интеграция.

Ако съм израснала с определени убеждания и традиции, няма да позволя за нищо на света да бъдат подменени идеалите и вярванията ми. А мисля, че и опит за подобно нещо би бил нехуманен.

А нали именно хуманността сега ни се навира в очите като основна евро-ценност...

Мислете за съвместимост, за съжителство, за взаимна толерантност, емпатия! Подчертавам – ВЗАИМНА. Защото колкото европейците имат налице предизвикателство за толерантността и навиците си, толкова и бежанците трябва да допринесат за мира на обществено ниво.

И това точно – питам аз – дали може да стане, как и отново – колко струва, на каква цена ще се случи?

В България ударихме на камък с ромската интеграция. Но слава Богу страната ни никога за нищо не трябва да бъде давана за общовалиден пример. Обвиняваме ромите, докато политиките, обвързани с тях, просто обогатиха няколко неправителствени организации.

Т.е. у нас интеграцията така и не започна. Затова мисля, че изнесен на европейско ниво подобен проблем, би имал малко по-различни решения и развитие.

От друга страна, ние и родителите ни сме първото поколение, което не познава войната. Първите, които живеят в мир. Така че, нормално е да не виждаме опасността, дори и да е пред очите ни, защото ние нямаме сигнална система за нея, нямаме предупредителни и защитни механизми.

И всички думи за края на Европа, претопяването на християнството, джихада на наша територия, ни се струват истерични и несериозни. А всъщност...

Заедно с бебетата (незнайно защо направени в условия на война – само оттук можем да си направим изводи за хората, които пристигат в Европа) и техните майки, идващи на гости за постоянно, пристигат и ислямисти с терористични мисии. Възпитани в жажда за смърт и кръв.

И двете са верни – децата, които търсят подслон и храна.

Мъжете, които са родени да убиват.

И ние, които не знаем какво да правим с това.

 



Други статии от този автор



Коментари