Актуално
БЕЗ ВЪЗМЕЗДИЕ.

Кристияна Цонева | 21/03/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Година след нелепата гибел на 25-годишния Мариян, пометен от джип, управляван от турски студент, властите спят дълбок сън, не си помръдват пръста по казуса.

През април 2015 година Мариян и приятелят му Явор отиват да помогнат на близка приятелка, закъсала на пътя. Секунди след като са вече на мястото, черен джип се удря в спрените в дясната лента коли и помита Мариян. Младият мъж успява да спаси приятеля си Явор, изблъсквайки го встрани, но не и себе си.

Младият софиянец е откаран в критично състояние във ВМА, където часове по-късно умира.

Оттогава до днес ни вопъл, ни стон. Институциите проявяват присъщото за тях нехайство към роднините и близките, чиято единствена утеха остава справедливото наказание.

Днес, година по-късно, делото още не е тръгнало, виновен и задържан няма, никога не е и имало, а българската прокуратура безсрамно се гаври с мъката на опечалените.

Говори се, че виновникът за мелето на Околовръстния път не е обикновен простосмъртен.

Говори се, че джигитът, който затри един млад човешки живот, карал бясно своето „Порше Кайен”, е син на турски посланик.

А разказите на близките, че минути след удара на мястото на произшествието са се изсипали сюрия костюмирани люде, шофирали коли на турското посолство, още повече засилват говорещото се.

„Той въобще не е бил задържан. Във всяка нормална държава това ще се случи, тук обаче не. Не се знае къде е този човек сега. Където и да е обаче си живее живота, свободен е, а Мариян го няма”, разказват близките му.

„Никой нищо не ни обяснява, не ти дават да прочетеш нещо, тотално мълчание и покриване на случая, никаква гласност, дело няма, нарочно го забавят, всичко се омотава”, през сълзи обясняват роднините на 25-годишното момче.

През декември миналата година, делото е върнато за техническа експертиза, а преди дни пък е назначена петорна такава. И отново е върнато.

Прокурорът  не бил съгласен с написаното. Не се виждала скоростта, с която е карал шофьорът на джипа, е една от скалъпените истини за нестартиращото година дело.

В протокол, връчен от КАТ на семейството на Мариян, пише, че турският студент е шофирал с 80-90 км./час.

Едно от оправданията за старта на процеса е, че „не могли да изчислят точната скорост, че били много коли”.

Свидетели обаче са категорични, че скоростта на турчина е била не по-малко от 120 км/ч., въпреки ограничението от 80 км/ ч.

Така в глупави оправдания и увъртания, делото не тръгва една година, а изстрадалата майка на Мариян, чиито кости гният в земята, чака някакво възмездие за убийството на сина си.

Крайно наложително е институциите да спрат да си затварят очите и да си вършат работата, а не да харчат хиляди левове, без да има ефект от съществуването им.

Дължите отговори на наболели въпроси, които в един момент ще се превърнат в бухалки, защото нали знаете, че когато няма правосъдие и държава, улицата взима нещата в свои ръце.

Защо турският гражданин, предизвикал мелето, не е задържан?!

Защо седмица след зверския удар главните свидетели не са потърсени за разпит от разследващите?!

С какви мотиви джигитът се разхожда на свобода и кой му осигурява този комфорт?!

Защо една година делото буксува?!

Кой прикрива виновника за смъртоносния сблъсък на пътя, при който един млад българин остана завинаги на 25?

Кой потулва процеса и притиска властите да не си свършат адекватно работата, за която получават пари?!

Ще понесе ли някой отговорността да каже на близките какво се случва?!

Кога на турския студент ще му бъде повдигнато обвинение и защо все още не му е?!

Побързайте, че чашата на търпението прелива. После да не е късно.

 



Други статии от този автор



Коментари