Актуално
Интервю за работа по български

Костадин Костов | 21/03/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Българските работодатели не се научиха как да направят едно нормално интервю за работа. Да, те наистина опитваха усилено през последните години.

Въведоха цели отдели с човешки ресурси, промениха сайтовете си, като въведоха опцията „свободни позиции”. Работеха в пряко сътрудничество с някои от най-големите онлайн платформи за намиране на работа. Дори наемаха външни фирми за подбор на персонал, които да селектират първия етап от провеждане на интервютата.

Нищо не помогна особено и накрая всеки се връща към доброто старо българско интервю, което повече прилича на съседски разговор, отколкото на бизнес среща.

Сега ще ви разкажа за едно интервю, което покрива всички критерии, които биха отговаряли на въпроса: как НЕ трябва да протече едно интервю?

Позицията е за ‚”продавач-консултант” на нов магазин за кожени аксесоари. Българска фирма. Отварят новия си магазин в нов столичен мол. И търсят кадри, които да запълнят работните места.

Разбира се, в обявата за работа няма упоменати нито работно време, нито локация, нито заплата. Трите неща, които са от най-голямо значение за бъдещия работник във фирмата.

Кандидатстваме за позицията, заедно с още 1306 безработни в България.

CV-то е повече от перфектно, имаме опит, имаме години, защото в България няма как да работиш, ако си над 40. Локацията ни е централна, така че едва ли ще имаме проблем с транспорта, където и да е обектът.

Два дни по-късно получаваме покана за интервю, което ще се проведе в една от най-крайните точки на София, близо до Централна гара.

Там бил и шоурумът на марката.

Честно казано, аз не бях чул нищо за самата марка, камо ли че има шоурум, но все пак приех учтиво една не особено учтива покана за среща, от видимо отегчена служителка, която нито се представи коя е, нито на каква позиция е. 

След леко лутане из малките улички на София най-после открих мястото. Стара сграда в нещо като склад. Нямаше офис, по-скоро голямо помещение, в което имаше много кожени неща. Миришеше на турски пазар, но липсваше любезността на съседите ни. Попитаха ме дали ще купувам нещо, отговорих, че чакам за интервю.

После една жена се озлоби от това и ме прати отново отвън, да чакам някой да ме повика. Около двадесет минути по-късно се появи друга жена. Тъкмо изпращаше семейна двойка, която влачеше след себе си чували с колани.

Интервюто започна с въпросник.

Все още не знаех нищо, нито за фирмата, нито за позицията. Въпросниците винаги са ми се виждали много странни. Нещо като предварителен кастинг, на който един отговор, може да определи цялото ти бъдеще.

Разбира се, началото се припокриваше с моята автобиография. Предполагам, че едва ли са я чели, а ако да, какъв е нейният смисъл при наличието на въпросника. Интересното дойде след това.

Семейно положение? Имате ли деца? Живеете на квартира или в собствено жилище? Имате ли кредити?

Четири въпроса, които нямаха нищо общо с позицията да продавам чанти и колани, и абсолютно не отговарящи на времето и мястото. Попитах как въпросът дали имам кредити или не, ще определи възможността ми да продам портмоне. Било изискване на фирмата.

След тази кратка и сбита история на моя личен, финансов и професионален живот преминахме към деловата част. Заплатата щяла да бъде казана на второ интервю. Можело да отида за един-два часа, ако ме изберат, да видят как ще се справя. Ако искам, разбира се.

Имало хиляди кандидати за позицията, така че все пак да не се надявам.

В България хората не се научиха, че започването на нова работа е двустранен процес. Не само работодателите да те харесат, но и ти да харесаш техните условия. Ако парите, които ми предлагат, работното им време или други, вътрешно фирмени условия, не допаднат на служителя, то той е загубил цялото си време. Време, в което е можел да отиде на друго интервю, вместо да чака някакво обаждане и одобрение.

В България хората не се научиха, че има въпроси, които трябва да бъдат забранени за задаване. Въпроси, които нямат общо с позицията. И докато хората, притеснени от безработицата, се примиряват с всичко това, работодателите ще имат пълната власт над тях.

Защото явно, за да си намериш работа: трябва да имаш собствено жилище, да нямаш деца, които да ти отнемат от времето, както и семейство. Да нямаш кредити, за да не крадеш от касата на фирмата. Да не си напуснал предишната ти работа, защото всеки напуснал е потенциален напускащ и от новата работа.

И най-важното…да не питаш нищо, а само да се усмихваш и да се съгласяваш!

 



Други статии от този автор



Коментари