Актуално
Който налага мир с „Шок и ужас”, получава шок и ужас

Дилян Вълев | 22/03/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

 „Пожелавам и на други народи, най-вече на Ирак, по примера на България да дочакат своя 3 март. Дали ние, българите, спазихме завета на Левски, след като се отърсим от робството, да отидем да освобождаваме други народи?”.

Това са патетичните думи на тогавашния ни външен министър Соломон Паси. А поводът - стартиралата операция за налагане на демокрация в азиатската страна, наречена "Шок и ужас".

Да оставим настрана може ли мир и демокрация да се налагат с шок и ужас.

Като по-първични хора американските военни, без да искат дадоха на мироопазващата си война точното име. А в желанието си да угодят на американците нашите подлоги се чудеха от колко кладенеца вода да докарат, за да оправдаят агресията срещу суверенна държава.

Логиката е Оруеловска: „Войната е мир”.

В цветните си сънища Паси стига още по-далеч. Пред ученици той мечтае: „Един ден в Багдад и други големи иракски градове ще има булевард „Америка”, може би „Джордж Буш”, булевард „България” и „София”. Иракският народ тогава ще гледа на воювалите срещу Саддам като на освободители и ще кръсти на тях улици така, както ние имаме „Руски”, „Гурко” и „Московска”.

Да, можем да бъдем сигурни, че името "София" го има в Ирак, но не като име на улица, а оградено в кръг като маловажна (за щастие) мишена.

Паси не е сам.

Ето какво казва и Кирил Рашков, известен още и като Цар Киро: „Войната е срещу световния тероризъм. На 11 септември тероризмът обяви война на САЩ и сега Буш изкоренява режимите, които го поддържат. Абсолютно подкрепям войната!”. За да демонстрираме голямата си подкрепа за САЩ се създава Инициативен комитет "За демокрация в Ирак". Подкрепата си исказват Любомир Павлов, Васил Василев и Кирил Рашков, двамата експрезиденти Жельо Желев и Петър Стоянов, издатели като Юлий Москов, политолози като Евгений Дайнов, шоумени като Слави Трифонов, ексдепутатът от СДС Димитър Иванов и пр.

И така България влезе в "Коалицията на желаещите", заедно със само пет европейски страни. Останалите бяха Азербайджан, Узбекистан и няколко екзотични острова.

Дори и в самодоволната Европа много хора се усетиха, че тази работа не отива на добре. В европейския печат се появиха гаргари от рода на това, че в американския конгрес бил окачен надпис: „Ти прегърна ли днес българин?!”.

Ние пък се размечтахме как американците ще накажат лигавите французи, които не искат война, като спрат да пият виното им, а изберат българското.

Е, войната тръгна въпреки протестите на задръстените пацифисти. В резултат загинаха от 500 000 до 650 000 иракчани (в това число са умрелите не само от военните удари, но и заради размирици, глад и разрушената здравна система). Статистика за убитите от коалицията иракски военни липсва. Над 10 000 са загиналите иракски полицаи във вътрешните конфликти. Американските загуби се изчисляват на 4486 загинали и поне 46 132 ранени. България дава 13 жертви.

В момента демократичен Ирак контролира половината от територията си, в другата половина режат глави.

В демократичен Афганистан автомобил на годината е този, който не гърми, а Демократична Либия не знае дори дали е държава.

В Диктаторска Сирия положението е същото като в Демократичен Ирак, ама по-лошо.

И вследствие на всичко горепосочено, терорът нахлу в Европа и й показа колко е беззащитна.

Честно казано, малко е нечестно, че точно тези, които бяха против мирната война, сега го отнасят най-яко. Като французите, чието вино уж американците щели да спрат да пият. А ястребите, сред които сме и ние, засега минават метър.

Но да не се притесняваме - очертани сме в кръгчето. Като им омръзне да пердашат големите, ще подпукат и третостепенните.

Защото е казано: Всяко действие има противодействие. Или: Каквото повикало, такова се обадило. Като тръгваш да насаждаш демокрация с "Шок и ужас", получаваш същото - шок и ужас.

 



Други статии от този автор



Коментари