Актуално
Ужасът, наречен "джи пи"

Адриана Аврамова | 23/03/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Наскоро ме хвана гадния грип и прекарах няколко дни на легло с всички отвратителни симптоми на вируса – от кашлицата, през повръщането и до температурата.

Направих всичко възможно да избегна ходенето до личната ми докторка, разчитайки на самолечението, но този път не ми се получи.

И така, отивам аз в поликлиниката, близо до дома ми. Смяната на джи пи-то още не е започнала, но пред кабинета й се  е извила опашка. Тя пък закъснява.

Идва с тежка походка по коридора, хвърля бърз поглед на чакащите пациенти и се заключва в кабинета.

След още 15-20 минути отваря, вече преоблечена в работно облекло, държи чаша с кафе и без да се съобразява с реда на чакащите, избира кой да влезе при нея.

Настава смут. Хората се дразнят, мъмрят и си гледат гневно телефоните.

''Чакам от 1 час'', тропа ядосан един от пациентите по вратата на лекарката.

Децата полудяват, тичат, пищят, искат да си ходят.

Смърди на болница, микробите са навсякъде, всеки кашля и подсмърча, а нашата лекарка още преглежда първия пациент.

Не съм сигурна дали преглежда е правилната дума, защото от кабинета се чуват звънливите смехове на джи пи-то и пациента. Забавляват се на нещо, а хората отвън чакат, опашката става по-голяма.

Едни си тръгват, други лъжат, че са само за направление, за да минат преди останалите.

Отначало решавам, че моето джи пи е смотано и затова е тази лудница, но виждам какво се случва и с останалите кабинети и ми става ясно, че това е практика.

Тези хора така работят.

Не обичат да се напрягат, почиват си, пият кафенцe и взимат едни не лоши пари, често повече и от медиците в Спешната помощ, за да бият печати на фалшиви болнични и спокойно да си събират трите лева такса.

Между другото болничните  (ако ви потрябва да знаете) се търгуват срещу 20 лева.

Тоест, не сте болни, ама искате почивка, дължите 20 лева на вашето джи пи, за да участва в измамата.

Разбира се, има и друг момент - да се направите на болни, а личният ви лекар да е толкова зле, че да не разбере.

И докато си седя пред кабинета и чакам реда си, вече повече от час, си спомних как преди години, още в училище, реших, че не искам да се явя на контролно по старогръцки и ми трябваше извинителна бележка.  Отидох при личната лекарка и поизлъгах, че миналата нощ не съм се чувствала добре, макар, че бях в отлично здраве.

Гадна лъжа, ама какво да правиш.

Прегледа ме тя и реши, че освен с извинителна бележка, е редно да ме изпрати и с рецепта за антибиотик. Наблягам - въпреки че бях здрава.

Тогава разбрах как личните лекари си измиват ръцете, предписвайки тежки лекарства, дори да сте с настинка, или дори ...нищо да ви няма.

И така, малко преди да дойде заветният ми ред да вляза при личната, за да ми предпише хапове, които не мога да взема без рецепта, се замислих колко много ми прилича тази поликлиника, цялата в бяло, на една друга бяла сграда в центъра.

Сещате се, предполагам, за коя говоря.

Твърде много неадекватни хора, хора, които не знаят какво правят, които търсят начини да изкарат на черно още пари, на които не им дреме за нищо, освен за собствения им задник.

Хора, на които плащаме, за да се грижат за нас, а те плюят на всичко, пият си кафенцата, разхождат се спокойно из коридорите или кулоарите и ... не им пука.

Сега ще кажете да си сменя личната и да не се оплаквам. И може би съветът ви нямаше да е лош, ако масово и другите не бяха същите разплути мързели...

Всъщност, краят на историята с моята одисея в поликлиниката, все пак беше щастлив. След поредното грешно лечение на джи пи-то ми, отидох няколко етажа по-нагоре, при моята педиатърка от дете.

Вярно, не работи със здравната каса, вярно, помолих й се, да ме прегледа, за което и платих, разбира се, но след седмица бях нов човек.

Изводът на кого поверяваме здравето си, оставям на вас и ви призовавам  да напишете вашата история с джи пи.

Знам, че имате такава. Неизбежно е.

 

 



Други статии от този автор



Коментари