Актуално
Наглостта на малцинството. Или нов национален ред.

Ева Истаткова | 24/03/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Няма какво да ни плаши Европа с тероризъм. В България ние живеем терора отдавна.

И този вътрешен терор е мургав на цвят. Малцинствен. Терор, наложен от онези, които врещят само за права, но нямат задължения. Терор на неинтегрираните, не по българска вина, а по собствено нежелание. Терор на малокултурните над образованите. Терор на малкото, което вече е много. Твърде много.

Ако нарека терора цигански, този текст ще бъде сигнализран в Комисия за защита от дискриминацията, които ще започнат да ме тормозят, че съм накърнила правата и крехките чувства на циганите. И това отново ще е терор.

Затова, няма да нарека терора така.

Само ще очертая как той изглежда. И ще напомня, че ние гълтаме и преглъщаме, и си викаме - няма как, цивилизована държава сме, ще ги търпим.

На 18 март, в Асеновград, полицейски патрул направил опит да спре гонка на 4 каруци, в които пътували около 30 роми, видимо пияни. Единият ром, на име  Михаил Джамбазов извадил лопата и пра-а-а-ас в главата на единия полицай. Друг ром на име Вадет Шекерджи промушва с вила ръката на другия полицай.

Кой е казал, че терорът трябва да се извършва само чрез взривове?

При по-ниско технологични терористични общности една лопата и вила, вършат работа...

Но има още.

След „акта”, с който са поругани двама полицаи (сетете се как е смеляна на кайма и изпържена в старо олио институцията ПОЛИЦИЯ в главите на тези от каруците), идва време на роднините на побойниците.

Тези роднини са много на брой. Мургави. Те вчера са били десетки и са обсадили съдебната палата. Затова две камионетки жандармерия отцепиха района на съдебната палата.

Кога се отцепва районът около институция като тази?

Я помислете как отцепват райони в Брюксел след нападение.

Казвам ви, същото е.

Само дето едното е терор в „сърцето на Европа”, а другото е у нас, отдавна и ежедневно, и никой не се тюхка и не казва „же суи булгари”. Щото никой не иска да е на наше място. Бъдете сигурни.

Още малко детайли от новините:

И двамата роми са криминално проявени. Михаил е многократно осъждан за кражби. Той е направил пълни самопризнания, докато съучастникът му отрича. Пред съдебната зала обаче Михаил Джамбазов заяви, че не е посягал с лопата. Отвън десетки роми искаха близките им да бъдат освободени, но присъствието на жандармерия охлади страстите. Близки на задържаните отново се оплакаха, че са били малтретирани от жандармерията в нощта, когато подсъдимите правят опит да се укрият и се барикадират в домовете си. Единият от тях дори хвърли нож по полицаите”.
Съжалявам, че някакси не мога да повярвам на близките на хората с лопатите, че са  тормозени от лошата жандармерия. Та те обсаждат съдебната палата?

Това на уплашени хора ли ви приличат?

Или на такива, които са усетили силата на привилегированата си „малцинствена” позиция? Сила, подкрепена от десетките НПО-та, които твърдяха, че ги интегрират, докато взимаха европари.

Този, който държи ножа, той реже. Това българите забравяме. И си мълчим. Нищо, че знаем, че същите тия няма да ни отрежат луканка за мезе, а ще режат от нашето месо. Ако щете го разбирайте като метафора.

Вече ми е все едно.

Все едно е, защото, когато свикнеш с терора, разбираш, че единственият начин да се отървеш от него е да спре да ти пука. И да започне ДА НЕ ТИ ПУКА. Не е тавтология.

Да не ти пука от опасността, че „правозащитниците” ще те тормозят. Институциите ще се стрхуват, да не ги обвинят в расизъм или да не ги набият роднините. Всички останали ще мълчат.

Но и тогава не бива да ви пука. Защото ще видите онзи клип, който се  върти в нет-а от зоопарка в Стара Загора. В него се вижда как няколко роми, хвърлят камъни по вълците. Тормозят ги.

А на въпрос от момчето, което ги снима – защо тормозят горките невинни вълци в клетка, пак тия отговорили – „Кой си ти, за да ме питаш?”.

И наистина.

Кой си ти?

В точно тази държава, в която терорът на малцинството вече конституира нов национален ред?

Кой си ти, който си мълчи, докато мургавите живеят с привилегията, а ти носиш отговорността, да не ги обидиш нещо?

Кой си ти, бе?

Питай същите тия, новият оцветен диктат, на кого е тази песен...

Те я познават, те я пеят. Те щракат с пръсти. Ти мълчиш в собствената си държава, за  собствения си живот.

За да не ти създадат проблеми нещо. Да си нямаш главоболия с десетките роднини или с КЗД...

Е, кой си ти?

Смееш ли да кажеш...

П.С. Видеото с камъните срещу вълците в зоопарка на Стара Загора, вижте - ТУК.

 



Други статии от този автор



Коментари