Актуално
Моята малка реч на омразата (ЧАСТ 3)

Гост-автор | 30/03/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Автор: Степан Поляков

Съзнателно следя политическите събития още от времето на „Солидарност”.

И никога не съм виждал Европа така объркана, така гледаща като един Живков на 10-и ноември.

Знам, че нещо става, че липсва информация. И просто заради това свърхточният анализ ни се изплъзва.

Само че, има подробности, които са сигурни. И понеже не ни се казва всичко от медии като Би Би Си (”Ислямская правда”, както би трябвало да се нарича вече) бихме могли да се опрем на това, което сме си проверили сами.

Кое е то?

Най-мощният пропаганден слоган на неолиберализма, неодемократизма, неолевичарството в Европа през последните две десетилетия - десетилетията на мултикултурализма  беше - „All DifferentAll  Equal” (Всички различни – всички равни!”).

Как ви звучи? Намирам го за потресаващо.

Тоест, ти като един Къмбърбач, може да си най-добрият Хамлет на сезона, но трябва да си равен с всички останали хамлетовци – от Цинценсен в Бавария до Народно читалище „Просвета” в Стралджа. И да получаваш , колкото тях, разбира се. Как ли би го приел Бенедикт Къмбърбач? А да, сещам се какво би ни изкрещял, ако му го наложим. Своята Реч на любовта.

Между другото, онези които демонстрират най- глобалистичните съждения за милосърдието, обикновено са най-строги към чуждото, различно мнение. Половината ми либерални английски приятели безцеремонно ме изтриха от ФБ, само когато си позволих веднъж да им обясня, че, да, австралийците са прави, като не допускат нито една „бежанска” лодка на своя бряг и европейските лидери трябва да се вслушат в Тони Абът. Изтриха ме преди да мога да напиша, че именно това спести на Австралия снимки от плажовете й като онази, за която стана дума по-горе (в ПЪРВА ЧАСТ – ЧЕТИ ТУК). Както и да е.

Какво още знаем? Че старите френски и британски дипломати от кариерата предупреждаваха и Саркози, и Блеър да не разбутват автокрациите в Близкия Изток – по никакъв начин и в никакъв случай. Но те го направиха.

По-щастливи ли са местните хора там?

Разбира се, че са по-щастливи, сега вече всеки може да отреже главата на всеки. Казвам го, за да съм политкоректен.

Иначе, ще излезе, че не им признавам правото да се освободят от режимите на Асад, Хюсеин, Кадафи. И, след като нашите западни либерални приятели въведоха израза „Умерена опозиция”, ние трябва да си отговорим какво означава тя. Ами просто някой, който се е уморил да убива и вече е решил да поживее на социални помощи в Европа.

Преди 14 години бях написал текста „Жена за 40 камили. Ако не ви се живее като робиня, не желаете дъщеря ви също да е робиня, а синът ви ислямски фундаменталист, не заминавайте с арабския си съпруг за родината му”.

В редакцията на списание „Тема” стана страшно. Български говорещи араби от София и Пловдив до Дамаск и Аман започнаха да сипят заплахи към редакцията. Какви заплахи?

Ами обичайните – и през 2001-а те обещаваха взрив. Собственикът доста се притесни. Мирясаха чак когато им се закле, че никога повече няма да напиша нито дума в списанието му. Тогава с тях все още можеше да се преговаря.

Днес нещата са извън контрол, както помним от една френска редакция. И ние трябва да върнем статуквото поне отпреди 14 години. Когато зачеркването на някой репортер, все пак може да спаси редакцията. Иначе, както би казал Хамлет, „Сами ще се шибаме!”

А дали това тук е Реч на омразата. Разбира се, че е. Защото:

-  Мразя, когато бащи използват децата си за живи щитове

- Мразя, когато някой убива жена си с камъни

-  Мразя, когато някой се жени за деца

- Мразя, когато някой забранява „Моята борба”, както и всяка друга книга.

- Мразя, когато се стреля в редакции и театри, вместо в Близкия Изток (това е полушега).

- Мразя, че е крайно неприлично да наричам Белия дом Чичо Томовата колиба. Според мен е смешно, макар да не е изискано.

-  Мразя концепцията, че някой можел да се обиди от написан текст и затова не бива да публикуваме този текст.

- Мразя, че някой се грижи за човешките права на убийците повече, отколкото за жертвите им, а накрая Боно ще цъфне на лобното място с бели рози.

- Мразя (по-скоро се дразня), когато наричат Ислямските държави средновековни. Не, те не са дори средновековни. В Европа Средновековието е родило Рицарския идеал.

- Мразя, че ей сега някой, който не знае какво е Рицарски идеал, ще ме нарече „расист” и „фашист”!

Мразя всичко това. И така нататък.

 



Други статии от този автор



Коментари