Кой ще ви обича, либерали

Доиграваме допълнителното време на всичко познато ни досега. След него може би ще се играят и досадни продължения, в които обаче ще окапвате един по един и ще останете без резерви. Никой повече няма да иска да бъде един от вас – аут сте, защото такава е логиката на простия живот, който се опитахте излишно да усложните.

И кой тогава ще ви обича, либерали - когато дербито на цивилизациите бъде загубено на наш терен. А то е обречено да бъде загубено, защото само ние имаме какво да губим.

Какво ще стане с хора като нарицателния Къньо Красимиров и нарицателните му хелзинкски комитетаджии, когато ги настигне реалността. Години наред те бягаха от нея, отричаха я, заместваха я с нереални казуси и проблеми. Казвахме им – пичове, слезте на нашата земя, а те отговаряха надменно, че сме прости. Ебахти колко сте прости и как нищо не разбирате от Човека.

Толкова се отвратихме едни от други, че отдавна не можем и не искаме да се гледаме. Но ще се наложи да се изправим заедно очи в очи с новата реалност, в която ще бъдем загубеняците. Ще бъдем фрустрирани, ще искаме голям реванш, а на първо време ще искаме няколко бързо уловени вещици. И вероятно хайката ще започне от онези, които имат подобни на нашите първични и вторични цивилизационни белези, но които първи се отказаха да бъдат „наши хора“. Бяхме прекалено прости, за да им бъдем компания, и ще бъдем прекалено обидени, за да разчитат на нас.

Имате срочна нужда от нови „наши хора“, защото скоро пред очите ни няма да има безопасно място за старите либерални кучета, нито за готини пичове, нито за Gutmensch, да не говорим за нарицателните символи на Великата загуба.

Би трябвало лесно да намерите при кого да се скриете – на толкова народ сте правили услуги и толкова народ има да ви се издължава. Почукайте първо на населението нововнос, на което помогнахте да бъде внесено. То излъчва несдържана благодарност и от благодарност сигурно би ви дало ключовете за тайното си мазе.

Ако обаче мазето е заето от млади химици, смесващи амониева селитра с нафта – потърсете помощ в махалата на Завареното племе. То е готово да обича всекиго, който си плати, но дали на вас ще са ви останали достатъчно пари. Ако нямате джобни – търсете тогава помощ от приятел затворник, лежал доскоро за убийство. 

Трябва да са ви признателни обикновените убийци, които трепят без алибито на боговете си и чийто живот пощадихте. На тях не им беше достатъчно само да продължават да живеят, но трябваше и да живеят сносно – затова им обзаведохте сносни затвори. Но понеже и това не беше достатъчно – обзаведохте биографиите им с втори шанс.

Истински човешки боклук, който окончателно трябваше да бъде изхвърлен от живота, но вие го върнахте даже в свободния живот. А когато той се възползваше от втория шанс да отнема животи, тогава казвахте – има го в живота, важното е останалите да сме живи и здрави, важното е да не забравяме да бъдем либерални хора. И бяхте живи и здрави, някои даже либерално забогатяха, но не всички бяха като вас.

Затова ви намразиха в червата си, докато се опитвахте да доказвате, че любовта на мъжа не е задължително да минава през стомаха, а може да се отбива и през дебелото черво. Може да използвате и тази дупка за землянка, може да се разполагате в нея като у дома си. А храна ще ви носят трансексуалните ятаци - те също са ви длъжници, те също трябва да ви обичат до смърт. Те може и да не харесват себе си такива, каквито са се родили. Вас обаче ще ви харесват дори такива, в каквито ви превърна животът къде с грантове, къде с полезна идиотия.   

Но и на ничии врати да не чукате - на вашата ще почукат и пак ще бъдете опазени. Ще почукат свидетелите на Йехова, за които бяхте учтиво либерални да лъжесвителствате, че са си напълно нормални момичета и момчета.

Нека тогава Йехова да бъде с вас, а ние ще следим къде ще ви отведе. Предполагаме, че ще е право при Аллах, но може и да са някакви богомилски предразсъдъци. Знаем само, че в новата реалност след Великата цивилизационна загуба никога повече няма да бъдете „наши хора“.