Актуално
Няма нужда да си гений, за да си патриот

Ева Истаткова | 05/04/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Покрай възхода на национализма и про-патриотичните нагласи тия дни у нас се появи в публичното пространство едно особено явление – опровергаване на патриотизма.

Това мнение се преоблича в различни кожи, споделя се най-вече от „модерни” хора с псевдолиберални убеждения и звучи горе долу така:

Тия, дето са против бежанците, дуднат за Левски и се бият в гърдите, че са  българи – те не са патриоти. Те са патриотари. И да си го кажем честно – направо са профани. Те нямат познанията да бъдат патриоти. Те са простаци и невежи, не знаят нищо и нямат право да се гордеят с нищо. Няма приемственост между поколенията, нямат култура, абе с две думи – чуеш ли го да казва – България над всичко и да се дразни на ислямизацията и лицемерния неолиберализъм – брой го за глупак. Подигравай му се в социалните мрежи. Сподели си ироничен колаж и го наречи динковец. И да се приключи.

Това е тезата. Патриотизмът е упадъчен.

Явно трябва да си ерудит, минимум от ранга на Чомски, за да имаш правото да говориш за  родината.

Приемам, че мнозина съвременни българи мислят така. Не, не приемам, а го виждам с очите си, във Фейсбука си, из медиите.

Дали обаче правото на патриотизъм изисква образователен/културен ценз?

Откъде се пръкна това очакване за дълбинни познания и аргументация на нещо, което, извинете ме драги неолиберали, култур-сноби и прочие омерзени от ширещия се „профански” патриотизъм люде, ама...патриотизмът е въпрос на сърце.

Как да ви го кажа по-ясно: това е емоционална идентификация.

Няма нужда пичове интелектуални, да сте изследовател-историк-биограф-и-още-нещо на Левски, за да го разпознавате в себе си.

Няма нужда да сте наръчник по фактология на българската история. Това оставете за учените. Те са длъжни да са рационални.

Патриотизмът НЕ е рационален. Той борави често с митове и легенди. Той е плод на емоции. И няма нужда от доказателства...разбирате ли?

Като вярата в Бог – тя не изисква доказателства, защото ако го прави, сама себе си опровергава.

Същото е и тук.

Нали не сте толкова наивни и налудни, че да смятате, че, този, който е патриот и се гордее, че е българин – трябва да има ДОКАЗАТЕЛСТВА, че МОЖЕ да се гордее?

Да се гордееш от националността си, пак повтарям, е въпрос на чувства. На вътрешното убеждение, че ти си част от нация, чиито хора, история, постижения, провали и болки, са и твои. Ти се гордееш, не понеже това е основателно.

Ако търсите ОСНОВАТЕЛЕН патриотизъм – намерете си коя нация ще ви плати за него. И го изповядвайте.

О,  СОРИ, забравих, че вече сте намерили кой да ви плаща, за да се държите антибългарски. И да сте на чуждата страна. Която вдига паметници на Рейгън, да речем.

Ама нищо.

Организмът на една нация така трябва да се очисти. Като на повърхността избълбукат предателските балончета на псевдо-интелектуалците, които с погнуса говорят за крайните патриотари и популисти...

Да ви кажа – по-добре безпросветен патриотизъм, отколкото просветено зло.

Щото в едното поне има сърце.

А в другото... в другото има сделка. С дявола.

***

Бел.авт.

По повод на темата - любимо парче от Далчев:

Не съм те никога избирал на земята.

Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.

Аз те обичам не защото си богата,

а само за това, че си родина моя.

 

И българин съм не заради твойта слава

и твойте подвизи и твойта бранна сила,

а зарад туй, че съм безсилен да забравя

за ослепелите бойци на Самуила.

 

Да търси, който ще, във теб сполука бърза

и почести и власт със страст една и съща,

страданието мен по-силно с теб ме свързва

и нашата любов в една съдба превръща.

 

1965 г.

 

 



Други статии от този автор



Коментари