Когато животът ти струва 1.60 лв...

Помните ли, някога билетът за градския транспорт беше 6 стотинки. Днес обаче се предвижда тази съвсем простичка услуга да стане... луксозна.

Беден е българският гражданин, но въпреки това всичко тук е непосилно скъпо.
През годините при всяко повишаване на цената от общината обещават, че всеки скок на цената е нужен, за да се купят нови транспортни средства.

Къде са тези транспортни средства?

Всички знаем, че все още се возим в стари раздрънкани Икаруси, седим под стари ламаринени спирки, но и това дори е лукс.
Някои места в София даже нямат такива заслони, само малка табела скромно обозначава, че може би тук се чака автобусът.

Та, чудя се, как бедният български пенсионер ще отдели почти два лева за билет, как родните студенти ще дават луди пари за градски транспорт? Не е ли грехота?

Грехота е.

Защо?

Защото при по-ниските цени на горивата, това увеличение с цели 60% е абсолютно абсурдно.
Защото трафикът в София е критично засилен. Десетки кръстовища са затворени. Точно сега е време Столична община да сваля повече хора от личните им автомобили и да ги качва на автобусите.

Защото гратистчиите няма да намалеят. Даже напротив.

И това е така, понеже от ЦГМ не могат ефективно да контролират гратисчиите и да събират наложените глоби.
И още, и още...
Разказвам ви една трогателна история, на която ставам свидетел всеки ден, именно в градския транспорт.
Възрастна жена, на видима възраст около 80 години, всяка сутрин пътува с автобуса. Качва се от Студентски град и слиза след две спирки.
Разказва ми, че живее в старчески дом наблизо. Пътува, защото ходи да продава стари книги по оживените кръстовища.
Пенсията й е минимална. Парите все не стигат. Роднини няма.
Всяка сутрин обаче, тази възрастната бедна женица вади от празното си портмоне по едно смачкано билетче и се самотаксува.
Питам я, защо, след като парите не стигат дори за хляб.
Тя винаги казва, че така трябва, предпочита да пътува с чиста съвест.
Всяка сутрин ставам свидетел на тази гледка.
Всяка сутрин, жената протяга трепереща ръка към стария перфоратор.
Всяка сутрин тя отделя по 1 лв. за две спирки.
Сега си спомнете, циганите в автобусите и метрото, които нагло се качват в градския транспорт, а Контролата не ги бърка.
Наглите цигани, които са недосегаеми, защото от ЦГМ се страхуват. Циганите, заради които билетът ще стане 1,60, защото точно хора с това „потекло” в София са процентът „гратисчии“, за които г-жа Фандъкова се притеснява.
А старата баба в автобуса да си дупчи билета, за нея закони винаги ще има.

 За наглите гратисчии, закони и правила не съществуват.

Такава е била и такава ще си остане системата за таксуване на Центъра за градска мобилност.
Честито.