Актуално
Самозабравата на един премиер

Дилян Вълев | 11/04/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Помните ли първите протести след 10 ноември? Площадите бяха пълни с млади хора, онова така вкусно, гъделичкащо съзнанието усещане за свобода беше толкова опияняващо и всички бяхме изпълнени с вяра.

После правителствата започнаха да се сменят едно след друго,  социолозите въведоха в употреба думата „преход” и ни казваха, че трябва само още малко да потърпим. И ние търпяхме, надъхвахме се едни други и чакахме.

През това време правителствата се сменяха. Преживяхме „Зимата на Виденов”, ДДС-аферите и фалитите на предприятия по времето на Костов, 800-те дни на царя...

След това изгря Бойко Борисов.

Появи се точно в момент, когато страната така отчаяно имаше нужда от герой. От някой, на когото да вярва. Беше точно времето, в което се появяваше и носталгия по мутренските герои, така умело натрапени от медиите.

Самият той донякъде приличаше на мутра с характерните външни белези, дори и изказът му съвпадаше с техния. Обикаляше страната, даваше пресконференции, пръскаше тестостерон, журналистки искаха да го пипнат за мускула, а домакини закачаха снимката му на стената до гоблена с „Тайната вечеря” и изрязаната от вестник икона на Богородица.

Така започна всичко.

Тогава още не знаехме, че сме създали чудовище.

След това той пък създаде ГЕРБ и сякаш вече нищо не можеше да го спре. В паузите между две рязания на лентички по магистралите Той си повярва.

И започна да се самозабравя, обграден от правилните придворни. Помня как в онзи период работех във вестник, където всяка вечер се събираха шефовете на отдели и обсъждаха съдържанието. Помня и как падаха страници, ако случайно на някоя от тях беше сложена неподходяща снимка на Бойко Борисов, на която той не изглежда добре. Сякаш всичко, което правехме, трябваше да служи Нему, не на нас, не на хората.

В онзи период започна да ни става все едно. Вече не вярвахме. А той продължи да се самозабравя.

Не чакахме и прехода, сякаш бяхме увиснали в пространствена дупка, в която всичко се равнавяше на „преди и след Бойко”. Времето вече не беше наше. Беше негово.

Последните няколко дни наглостта на този самозабравил се политик се натрапва особено много. До степен, че не могат да го овладеят дори и собствените му пиари. Обяви се в подкрепа на доброволните отряди по границите, които безчинстват и правят каквото си искат. Направи това в момент, в който шефът на Гранична полиция Антонио Ангелов обяви действията им за незаконни. Но това, разбира се, не е проблем за един премиер, който отдавна управлява страната извън всички правила на закона и нормите.

В комфорта на собствената си недосегаемост Бойко Борисов размаха пръст дори и над тези, които се обявиха срещу абсолютно безумните реформи в МВР, които ще досъсипят една и без това съсипана система.

Със същата истерия на дете, на което е отказана играчка, премиерът се тръшна и заговори за предсрочни избори, убеден, че ще ги спечели. И този път. Както всеки път.

Обърна се срещу Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт и заяви: "Да не стане така, че ако има предсрочни избори, от тези които са в парламента, никой да не остане там?". Ето това е истината за Бойко.

Не ние, а той решава кой ще бъде в парламента. Следвайки логиката му, вече няма Народно събрание, а просто „Събранието на Бойко”. Един самозабравил се премиер...

 



Други статии от този автор



Коментари