Актуално
ОТ ДРУГАТА СТРАНА: Историята на Васил, пребит от група роми...

Мария Николаева | 18/04/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Цигани бият с бухалки и метални пръти мъж в София, докато не загуби съзнание. Ден по-късно той ще признае: „Удряха жестоко, все едно бях животно, блъскаха и псуваха, сякаш искаха да ме убият!”.

Поредният жесток инцидент се случва снощи около 22 часа в „Люлин” 4.

Васил Христов е нападнат от група цигани в междублоковото пространство на прибиране към дома си. Въоръжени са с бухалки и метални прътове и го бият, докато не припадне. Съвзема се целият окървавен, в линейката.

В „Пирогов” лекарите установяват, че има травма на мозъка и няколко разкъсвания по главата.

Първата мисъл, която хрумва на Васил след зверския побой е, че иска да се махне от България. С еднопосочен билет.

Казва, че се чувства безсилен. Объркан. Ядосан. Обезверен.

„Изригвах! Ако имах пари, щях да си резервирам еднопосочен билет, казвам ви го в прав текст! Защото когато ти се случи нещо такова, първата работа е да намериш решението. А аз нямам решение. Не искам да си отмъщавам, няма нужда, но просто искам да живеем спокойно”, признава Васил пред LENTATA.COM.

Ето и разказа му в първо лице за жестокия побой:

„Връщах се с приятели от състезание по колоездене в Белоградчик. Бях щастлив, прекарахме страхотно. Помолих да ме оставят на около 50 метра от блока и тръгнах с колелото към къщи. Не се страхувах, беше и донякъде рано. В един момент те изскочиха и ме нападнаха. Не знам дори колко души бяха. Събориха ме на земята. Блъскаха, удряха навсякъде, странно е, на мен тогава единствената ми мисъл беше дали няма да ми откраднат колелото, защото е много скъпо. Бяха въоръжени с бухалки и метални прътове.

Явно съм се свил на кълбо, помня, че крещях, молех се да не ме удрят, казвах, че не съм им направил нищо!

Продължиха да ме удрят, псуваха, а аз усещах как по лицето ми се стича кръв. В един момент съм припаднал, свестих се в линейката.

Бях много ядосан, когато това ми се случи. Цялата ми фланелка е окървавена, раницата ми е в кръв, тя беше на гърба ми и може би е спряла част от ударите.

Това ми беше най-дългият ден в живота, защото станах в шест часа, състезавах се в Белоградчих, пътувах дълго до София и накрая ме нападнаха, отидох до Пирогов, после ме закараха в полицията, вече беше пет сутринта. Не можех да спра да мисля за това, че са щели да ме убият, бяха изключително яростни и агресивни, удряха с една такава...  първична жестокост.

Дознателят прие присърце нещата и ми каза – аз ще ти ги намеря. Аз не искам да ги намира, не искам отмъщение, искам да живея според закона”, признава Васил.

В „Пирогов” лекарите се съмняват, че е счупена и ключицата му, накрая го изписват с диагноза мозъчно сътресение и няколко шева на главата. По цялото му тяло има следи от ударите. На корема е избила огромна синина от падането върху колелото, след като циганите го събарят.

Първото нещо, което Васил прави, когато се прибира вкъщи, е да пусне пералнята, за да заличи следите от кръв по дрехите си и да не му напомнят за преживяното.

Минали са вече часове от нападението, но още е гневен: „Вече ми идва в повече. Това не би трябвало да се случва. Имам приятели сърби, мюсюлмани, имал съм и колеги цигани, но те работят, те не нападат. А ние в „Люлин” сме като под обсада. През зимата бяхме три дни без ток, защото откраднаха някакъв транзитен кабел.

Имам приятели в Америка, казвали са ми да дойда при тях, че биха могли да ми помогнат да се устроя с работа, аз им отказвах. Исках да си остана в България, но вече не съм сигурен...”...

 



Други статии от този автор



Коментари