Специален коментар
Равни ли?

Ангел Джамбазки | 21/04/2016

Едно клипче вля невиждана интелектуално-полова мощ в иначе системно импотентната псевдо-либерална мисъл.

Пооклюмалите, поомекнали от бежански неволи и меркелово политическо неможене, доста позавехнали саксиени правозащитници и розови фашаги скочиха с пяна на уста да бранят „равенството“.

Равенството, моля ви се… липсват - „свободата“ и „братството“.

Тези, розовите екстремисти с кафяв уклон, ни определят нас като „бели цигани“. Имаше един такъв с подобен мисловен гърч преди време. Бря, бря бря, каква стана тя.

Де ги ди, лицемери, де… къде сте, да се възмутите за липсата на равенство пред закона, когато дегенерати и не-човеци бият, грабят, пребиват, измъчват, изнасилват хиляди възрастни българи, всеки ден?

Или когато троен убиец дебне на моста до търновската гара с брадва в ръка, за да я забие в главата на младо момиче, вместо отдавна да е увиснал на въжето?

И покрай надървилото (според скромните ви възможности, разбира се, някъде около 10-тина градуса отклонение от обичайната ви позиция 6.30 часа, и сутрин и вечер) ви клипче, новините бяха пълни с „новини“ (а всъщност не новини, а всекидневие) за буйстващи примати и дегенерати, които нападат и пребиват когото сварят – старци, случайни граждани, журналисти…

Прочее последните тъкмо плакаха за „равенството“ и братството и на следващата сутрин изядоха интеграционните цигански шамари и шутове.

И после пак плакаха, че ги били били циганите. Не ви бият бе, изравняват ви.

Глупаци. Скатавате се, когато обитатели на циганския катун брутално нарушават равенството пред закона, яжте тогава циганските шамари.  

Категорично отказвам да ме приравняват на дегенерати и нечовеци. И на саксиените им правозащитници, които видимо живеят с девиза „бий ме, обичам те“. Да се бият и да се обичат, безразлични са ми.

Но на боя отвръщам и ще отвръщам с бой. От тези две категории ме дели едно простичко нещо. Книгите. Националното образование и семейното възпитание.  

Още едно тежко лицемерие и противоречие намирам в смешния плач за „равенство“. Защото тези, които най-много хленчат за равенството, бяха именно същите, които се само-провъзгласяваха за ултра-либерални пазарни гурута, които изначално отричат всяко равенство и се кълнат в регулацията на свободния пазар. Нали „равенството“ беше „болшевизъм“, „комунизъм“, „утопия“? Нали уж го отричахте?

Всъщност, в тази на пръв поглед шизофренична позиция няма нищо изненадващо. Защото само-назначилите се ултра-либерални гурута и саксиените правозащитници често, ама много често са или висши членове на БКП, или част от жадно обслужващата и облизваща БКП обслужваща клика, или деца на висши партийни номенклатурчици.

И каква стана тя? Преоблякъл се Илия, пак в тия. Правят струват болшевишкото, номенклатурното, което извира от произхода им, не могат да го заличат. Избива им. Отвътре им идва. Наследствено им е.

Прочее, дегенератите и не-човеците в махалите и псевдо-либералните им саксиени защитници от розово-фашисткия фронт наистина са равни. В националната и социалната си неполезност. В социалният си паразитизъм. И едните и другите смучат фондове, грантове и прочее. И едните, и другите мразят и ненавиждат силната национална държава. Едните осъзнато, другите според инстинкта си. И едните, и другите се стремят към унищожаване на националната държава и институции. Към проваляне и компрометиране на правовия ред.

И едните, и другите ще ги поправи трудът. Обществено-полезният труд. В полза на обществото.

А ние с тях не сме равни. Просто не сме.      

 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари