Какъв му е проблемът на българския футбол?

Пореден национален футболен форум, за пореден път седим на дивана леко запотени, цъкаме учудено с език и тихичко си викаме: „Еееей, тия исландци са си е*ли майката…?”.

Албанските реотани и ония дето ги бъркаме с ЕЙРЕ и те пишат история… а ние?

Ние променяме за пореден път регламента на групите от А до Я.

И този път, за да сме сигурни, че няма да паднем още в първия кръг на евротурнирите от някой отбор от изброените вече страни.

Решаваме да кръстим А група с гръмкото име „Висша лига”. Избран бе и максимално сложен регламент, който се обзалагам, че не бе разбран от нито един футболист в страната ни, пък бил той и висшист (задочно).

Обявени бяха малко финансови и инфраструктурни изисквания, чиито резултат бе доста интересен – „Черно море“ ще играе в Каварна, „Локо Горна Оряховица“ в Пловдив, а „Ботев Пловдив“ някъде другаде и т.н. 

Бяха създадени и закрити отбори по начини, които не кореспондират с никой футболен правилник в света.

Да, говорим за създаването на поредното дружество с името ЦСКА, което претендира за висш статут за сметка на „Чавдар Етрополе“ и „Литекс“. А в Б група (пардон Втора лига) бе закрит „Пирин Разлог“, за да може „Септември София“ да се озове във второто ниво на профи футбола.

За Висшата лига (едва) се „навиха” и бяха одобрени 14 отбора. А във Втора лига още се умува как и колко тима ще се съберат – по последни данни между 12 и 13. Но и за там няма много мераклии, тъй като поканите, които бяха отправени към отбори, завършили на второ, трето и т.н. място във „В група” бяха избегнати като „Дявол – тамян”. „В“ група по традиция си остава забулена в неизвестност, последна грижа.

Какво се случи на практика?

Промениха се малко изисквания, регистрираха се и се закриха няколко АД-та, правилникът се усложни още малко, така че и догодина последните три тима да не знаят колко отбора ще отпаднат (за по-интересно) и толкоз…

Всичко си остана кажи речи по старо му – просто поразбъркахме леко кашата на родния футбол.

Но това ли са направили страните, пишещи своята история на „Европейското”, на които се дивим пред телевизора? Ами не…

„По телевизора” нашите видни анализатори разказаха как в Исландия, Албания и други малки и не толкова футболни страни са реформирали футбола. Хората са инвестирали в истински стадиони (с реални размери) и спортни бази с професионални условия. А не са направили стотици малки игрища, на които събота и неделя да се изявяват кварталните „ритнитопковци“  или пък десетки стадиони по незнайни села с цел да се „усвоят” средства по програма за „развитие” на селските райони. Нито пък са правили скъпоструващи трибуни с имена на чужденци, които така и не попадат в титулярния състав на националния си отбор.

В тези страни вече не залагат на незнайни чужденци, свободни агенти с космически заплати и незавидни спортни умения. Нито пък превръщат в „национална кауза” отбори съставени от същите тези свободни агенти с нехарактерни за местния фолклор имена…

Там залагат на треньори от чужбина, които да наложат модерните практики в юношеския футбол. И не ги гонят, когато на първия месец не са „произвели” новия Меси.

 Отборите, които доскоро бяха аутсайдери във футбола на ниво национални отбори вече градят своите „златни поколения”. Защото залагат на своя юношески футбол и спортни бази. И това не го правят само аутсайдерите, а и отбори, които диктуват модата във футбола като Германия…

Какво правим ние ли?

Ние цъкаме с език и се надяваме поредните „класни” свободни агенти с чужд произход да се изстрелят „исторически” я в групите на Лига Европа, я в Шампионска лига, за да може някой роден коментатор да крещи техните имена в екстаз и да ги наречем „национална кауза”. 

Другото, което ни остава е да се надяваме националният ни отбор (който не е чак толкова кауза) да не падне отново с космически резултат и по-скоро, ако може да натурализираме още някой със странно име (че да вдигне класата). На юношите пък предоставяме най-лошите терени– да се учат и да свикват.

А стадионите и базите? Няма смисъл да се хвърлят пари там, по-добре това, което е останало от тях да иде за скрап… както стадионът на „Белите орли” или най-голямата спортна база на Балканите – стадион „Черноморец“ в Бургас и още много други.

Не вярвате на думите ми?

Нека минат първите мачове на родните „евробойци” или пък да свърши полусезона във Висшата лига и пак ще си поговорим…

Автор: Явор Генов