Писма до Карбовски (02)
Едно момиче пише на Карбовски:
Пак го четох - целия текст...за Хасан. (Разказът на Карбовски, в който Хасан е главен герой – „Град на ангели”, вижте – ТУК).
Винаги си мисля за теб като чета нещо твое, но сега, като те познавам е по-различно...
Един такъв текст обяснява всичко.
Тоест, свикнали сме да те гледаме кръвожаден, приписваме на всичките ти действия някакво странно отрицание.
Ти ставаш негативния герой...
Все едно ние сме си много добре и супер яко си живеем, пък ти, с твойте драми и цигани, и бедност, и истина, само ни разваляш рахатлъка.
Всъщност, ти си плюсът в цялата работа.
Аз, например, винаги съм приемала за нормално мъж да стане и да си тръгне под носа ми с друга жена, стига да я харесва обаче. Но, ако си мълча, всички ме бутат и ми викат, ама ти нормална ли си, що му позволяваш?
Всеки път все едно ме питат - "Ти защо му позволяваш да е жив?!".
После, ти говориш за доброто у хората. Чувам го през всичката ти критика и арогантност.
Обаче ние държим да чуем лошото и да се хванем за него.
Него да ползваме, за да ти върнем шамара.
Никой не иска да знае дали си добър, колко добро си видял, или си дал.
Всички държат Карбовски да е мярката за истинска история, която да нарекат грозна.
Много е лесно така, баси...
Малко хора имат мярка "да си жив", повечето ги кефи да симулират и да извръщат глава.
Всички искат някъде да се връщат, да се приютяват. Да не виждат живота си, ами да лентяйстват и някой да им е крив.
Обвинението да оправдава тяхната вина.
Никой не иска да си тръгва, да става, да диша, да търси.
Вероятно моята глава още не е пораснала, за да схвана, не зная.
Автор: Е. К.
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.