Калоян Методиев: „На Европа й предстои гражданска война”

Калоян Методиев: „На Европа й предстои гражданска война”
25-07-2016г.
48
Адриана Аврамова

Интервю с политолога Калоян Методиев за Lentata.com:

Как ще коментирате зачестилите атентати в Европа?

Бих ги определил като предвидени, очаквани и закономерни. Нулевата интеграция, възраждането на националните идентичности сред имигрантските общности, възходът на исляма, безконтролният прием на хора от Африка и Азия, който продължава и в момента, мултикултурният фанатизъм, либералният радикализъм, брюкселската отчужденост са идеалната среда това да се случва. И ще се случва.

Във война ли сме?

Във война са с нас, а ние дали сме във война е въпрос на зрялост, политическа воля и взимане на тежки решения. Смятам, че на Европа й предстои гражданска война. Цяло чудо ще е при тези демографски процеси, религиозния подем, завръщането към традиционните култури на новите европейци и злобата към всичко местно от страна на цели нови поколения имигранти да не се стигне до тежки конфликти. В страни като Франция, Белгия това вече изглежда почти неизбежно. Властта там удържа милиони свои граждани със силови мерки.

Ситуацията е доста абсурдна. Изглежда, че всеки, който е потиснат, изнервен, ревнив, с различни религиозни убеждения, останал без жена или работа, може да отиде и да стреля по невинни граждани ... полудява ли светът?

Не съм сигурен, че информациите, които ни дават са на 100 % верни. Цензурата в Западна Европа е факт. Но и тази т.нар. лудост беше очаквана. Шоковото внасяне на милиони хора, които идват от абсолютно друг начин на живот няма как да не доведе до промени. Млади мъже със свои потребности, които виждат разголени бели европейки,  виждат организация и стандарт на живот, който е от сънищата им. Срещат се с мечтата си за по-добър живот. Всичко това вече е около тях, на една ръка разстояние, искат да го докоснат, но не разбират, че не е даденост. Единици ще го получат. За повечето следва болка, озлобление, бушуващ нагон. И това беше разказано, много преди да се стигне до новогодишните изстъпления, до убийствата и атентатите от последните седмици. Шокът е много голям. Малцина могат да го издържат.

Турция се ислямизира, а Ислямска държава удря именно там. Защо?

Не сме сигурни, че кавказците, които атакуваха летището в Истанбул са бойци на Ислямска държава. Тя пое отговорност за атентата, но в повечето случаи го прави от чисто имиджови подбуди. Да поддържа образа си, да набира последователи и симпатизанти по света. Тероризмът става нова идеология. Ислямска държава има сложни отношения с Турция, за които може би не подозираме.

Как ще коментирате действията на големите в политиката? Лидерите си разпращат съболезнования, но дотам?

Патетични. Бълване на някакви либерални клишета за страх, общи усилия, солидарност, братство. Поне да имаха някакво въображение. Увиснаха на гол демократичен фанатизъм. „Може да ни убиват, но продължаваме“, каза тия дни някаква мастита френска писателка. По моите стандарти това вече не са хора, които имат връзка с реалността. Докога ще ги убиват, докога няма да ги е страх? Зловеща се оказа концепцията за отворено общество и нейните последователи. Апропо, цяла кохорта от тях превзе и българското публично пространство.

 

Преди време направихте изказване че половината от Ислямска държава се е пренесла в Европа, какво може да очакваме?

Прогнозата ми се оказа вярна. Година по-късно го потвърдиха германските служби за сигурност и редица политици. Децата, които удариха Германия през изминалата седмица са само увертюра към това, което ни предстои. Когато се включат истинските бойци на Ислямска държава, ветераните с боен опит, тогава ще настане тежко време. Само за миналата нощ над 2000 души акостираха от Африка в Италия. В България десетки минават границата денонощно. Европа се пълни от всички страни. Мисля, че на всеки трезво мислещ и непредубеден човек е ясно как ще свърши този експеримент с европейското население.

Разпада ли се ЕС?

Най-малкото се променя. Делегитимира се със сигурност. Излага се като институции, политики, решения, поведение. Елитът му се държи неадекватно. Иска само подчинение и търпение, а вече не гарантира базови неща като например живота на своите граждани. Започналият процес на напускане на англичаните (не казвам британците) е много ясен и тревожен сигнал. Те мислят нещата няколко хода напред. Изследвал съм част от дипломацията им и го знам със сигурност. Без реформа, без отхлабване на централизираната примка, на смяна на политиката, ЕС е осъден да преживее имплозия. Демек да се взриви отвътре.

Къде е България на картата на тероризма?

Надявам се никъде. Но ако трябва да мислим аналитично и ние най-вероятно вече сме на нея: като християнска държава, член на ЕС и НАТО, на средата на един турбулентен регион, кръстопът на безконтролни мигрантски потоци, слаби институции, слаби политици, виртуални граници, радикализиращи се малцинствени групи. А това трябва да ни притеснява. Да затворим границите си, да прокараме тежки светски закони от кемалистки тип, да подобрим работата на службите за сигурност и да стегнем армията, пък останалото е Божа работа. 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.