Актуално
България: Страната, в която се гладува, а се изхвърля най-много храна...

Поля Георгиева | 30/07/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Въпреки класацииите, които редовно ни класифицират като БЕДНИ, сигурно всички сте забелязали как ресторантите и заведенията за бързо хранене у нас изхврълят тонове храна всяка вечер.
Защо?

Преди три години бившият министър на земеделието и храните Мирослав Найденов внесе проектозакон, който задължаваше заведенията за хранене да изхвърлят отпадъците в специални контейнери, които да бъдат затворени, а след това репатрирани до екарисаж.
Основният мотив тогава беше - да се ограничи достъпът на бездомните хора и кучета до храната, съответно и разнасянето на болести.
Тази идея не стана реалност.
Десетки хора у нас живеят под прага на бедността, а повече от половината българи не се хранят пълноценно сочат статистиките.
Въпреки това, големите хранителни вериги предпочитат да хвърлят храната вместо да я даряват, защото трябва да плащат ДДС, а както знаем у нас данъчни облекчения няма.
Фактите говорят. Върху дарените храни се дължат 20% ДДС, а ако храната се унищожи, задължения няма.
И, въпреки че сме част от Европа, не сме се поучили от нея. Или поне не от страните, в които, когато храната се дарява - не се облага с ДДС.
Давам ви примери.  

Белгия

Когато се дарява храна на регистрирани към Белгийската федерация на хранителните банки организации, даренията не се облагат с ДДС.

Франция

ДДС върху даряваните храни не се дължи, като дарителите имат право и на данъчен кредит в размер 60% от стойността на дарението.

Полша

Дарителите на храни в Полша са освободени от задължението да начисляват ДДС върху тези дарения от 2003 година насам. Ако са изпълнени определени условия, даренията на храни могат да се приспадат от облагаемата данъчна основа (в размер до 10% от облагаемия доход).

Португалия

С ДДС не се облагат даренията на храни към определени организации (напр. държавни или такива с нестопанска цел), когато крайните бенефициенти са хората в нужда. Освен това, при определени условия дарителите могат да осчетоводят като разход до 140% от стойността на дарението. Има ограничение обаче общата сума да не надвишава 8/1000 от оборота на компанията-дарител.

Сега да разгледаме ситуацията в България.
Наскоро се сблъсках със следната ситуация.
В един от големите търговски центрове в столицата видях малка, дрипава старица да обикаля около заведенията за хранене. Очевидно да проси. Защото няма нищичко...
Никой от управителите и ръководителите на въпросните заведения не отдели и трошица хляб – малко помощ поне.
Самата аз съм работила в заведение за бързо хранене и съм виждала колко храна се бракува, как никой не си прави труда да отдели въпросната храна и просто да остави част от нея в хладилник за бедни.
Не само ДДС-то пречи на добротата в България, пречи коравосърдечността.

И нежеланието да направим живота си по-хубав. Общият ни живот.
 

 



Други статии от този автор



Коментари