Актуално
Да си жена в България (част 2)

Адриана Аврамова | 31/07/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

18-годишно момиче бива изнасилено. Успява да избяга и убива насилника си. Предава се сама.

Уплашена е. Страх я е. Тя все още е дете. Търси закрила.

А получава арест.

Опитват се да я обвинят в убийство.

Изведнъж тя се оказва престъпник, защото е защитила честта си и живота си.  Защото може би, ако не го беше направила, тя щеше да е в черната хроника като „изнасилена и убита”.

Написано с малки букви, минаващо като скучна новина, защото това в нашата страна не е нещо ново.

Но тя се защити и сега може да лежи в затвора.

Как мислите, кажете, ако бяха посегнали на вас (в случай, че сте жена), нямаше ли да направите всичко възможно да се спасите?

Аз да.

Много пъти съм си мислила какво ще направя, ако някой ми посегне.

Ще опитам да се спася. И ако мога - бих го убила. Защото, ако просто избягам, ще има и други жертви. Ако го предам - ще му дадат няколко годинки и ще го пуснат -по-жесток и отпреди.

Мислила съм го често, защото десетки пъти съм се сблъсквала с „мъжката” любов по улиците.

Разказах ви преди време за живота на жените в България- не бях достатъчно подробна, обаче - http://www.lentata.com/page_5984.html .

Оттогава ми се случиха доста неща.  На мен и на мои приятелки - млади, бели, момичета.

И ако преди се дразнех, че постоянно някакви майстори или пияници ми подсвиркват и редят неприлични думички по мой адрес, приемайки ме като някакъв сексуален обект, днес осъзнавам, че това е най-малкият проблем на едно момиче в България.

Наскоро един мъж спря колата си до мен и ме попита как да стигне до Сточна гара. Нормален мъж на пръв поглед. Обясних му, но той не разбираше, покани ме в колата си. Отказах. Продължих си пътя - беше през деня, може би на обяд.

И той продължи да кара до мен - попита ме на кой светофар да завие, приближих се, за да му отговоря, а той си извади онази работаи я размята пред ужасениями поглед.

Избягах. Отвратена и погнусена, че на метри от дома ми посред бял ден някой се осмелява да заговаря момичета, размахвайки си члена и подканвайки ги да се качат в колата му.

А какво да кажа за една вечер на спирката на бул. „Христо Ботев” - чаках си автобуса, сама, до мен седна мъж и след малко започна да ме офертира. Имало хотели наблизо, щяла съм да остана доволна...

Ами история от една приятелка, която прибирайки се от училище, вървейки към дома си усеща стъпки зад себе си. Бърза да стигне до входа, докато се мъчи да си отвори, я застига мъж с изваден член, който мастурбира пред нея. Оттогава ходи с електрошок.

А как ви звучи, вечер, в оживен столичен квартал, подпийнали мъже виждат младо момиче, разхождащо се само и решават да я хванат и задърпат нанякъде, за да й кажат какво искат да й правят.

Не ви разказвам сюжети от порното.

Това са истински истории, които се случват постоянно на жените в България.

Истории, при които изнасилването се е разминало - заради късмет, предполагам.

И да, бих убила, за да се защитя.

Защото няма кой да го направи. Защото в центъра на града дебнат изнасилвачи, а полицията яде дюнери метри по-надолу.

Защото гадните подсвирквания и закани са нищо, в сравнение с директните заплахи и опити за контакт.

Бъдете сигурни, че това, което ви разказах се случва на всяка жена - без значение от възрастта й, и дори визията й. Случва се на жена ви и на дъщеря ви.

Какво говорим, в България изнасилват баби на по 70-80 години, смешно е да си помислим, че на момиче на 18-20 ще й се размине.

Та да. Аз ходя с нож в чантата. Не знам дали при нужда ще успея да реагирам, но ми дава известна сигурност.

Защото не искам да бъда на мястото на Мария.

И защото смятам, че заслужавам спокоен живот в страната, която много обичам, но напоследък все по-трудно живея в нея.

Защото да си жена в България е страшно, позорно и обидно.

 



Други статии от този автор



Коментари