Актуално
За българите и пчелите – оптимистично?

Екатерина Дачкова | 12/08/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Много обичам метафорите, често ги използвам иронично, рядко обаче някой ги схваща. Нищо, ще рискувам и този път.   

Знаете ли, че има диви пчели в Торонто, които са новатори. Измислили са начин да се адаптират към доминираната от хора екосистема.  

Правят кошерите си от найлон и пластмаса, които не се харесват на паразитите.

Тоест, пчелите са намерили решение на проблема с паразитите, които ги тормозят и човъркат кошера им. Сами са си помогнали.

Да се пренесем сега към едни други пчели – българските пчели в гръцките кошери.

Има два вида български пчели в Гърция.

Най-образно, можем да ги разделим на добри и лоши (алчни).

Тия пчели (алчните) търсят добри пчелички, дето са отчаяни за работа, готови и съгласни на всичко.

Алчните пчели наемат отчаяните мирни пчелички, за да събират мед от най-гадните кошери.  

Обаче им искат пари, за да им намерят кошер. Не им казват в какъв кошер ги пращат, взимат си парите от тях и това е.   

Добрите пчели са затворени в кошера и имат право само да работят, рядко и ако им се позволи, ще излязат.  

Те не могат да напуснат кошера, понеже вече са си платили за този кошер, пък и има едни други пчели, които живеят в по-мизерен кошер, в друга държава и чакат на тях.

Заради добрите пчели аз искам не само да бъркам в кошера, искам да го хвана проклетия кошер с алчните и гадни пчели, да го обърна наобратно и да ги чакам да изпопадат всички до една!    

Мога ли аз да им търся правата вместо тях?  

Мога ли да ги накарам да говорят, да се оплачат, да изискват това, което им се полага по закон? 

Не мога, а и не трябва. 

Българинът е свикнал да чака някой друг да му оправи проблемите, някой друг да му свърши работата. 

Е, не става. Сами трябва да си помогнете.

Лесно е – просто не се съгласяваш на поставените незаконни и нечовешки трудови условия.  

Важно е ВСИЧКИ да НЕ са съгласни.

Не може двама, трима да не са съгласни и след тях да дойде друг, който е съгласен на всичко, щото видиш ли бил отчаян, притиснат от обстоятелствата. 

Кой е заминал в чужбина, заради много хубав живот в България?

Малка част от добрите пчели, дръзнали да се оплачат открито и да си потърсят правата или да си поискат взетите незаконни комисиони от алчните пчели, биват заплашвани, обиждани и тормозени.

Лошите пчели са създали на добрите пчели усещането, че те са властта, те колят и бесят, те диктуват правилата. Имат "приятели" на високи постове и никой не е в състояние да им се опълчи.  Те са "силните на деня", "мафията", така ги описват добрите пчели.  

Всъщност, истината е, че повечето от лошите пчели са си най-обикновени пчели, които си придават важност и се смятат за стършели. 

Какво е решението?

Страхът да спре да граничи с откровената простотия.

Нали разбирате, че "силните на деня", ако бяха толкова силни, нямаше да се занимават с такива дребни рибки като вас? Щяха да печелят големи пари от големи риби.

Не може да се отрече, че явно имат "приятели", които удобно от десетилетия си затварят очите.

Дори, така наречените законни кошери, набиращи пчели за работа, работят незаконно, защото мълчаливото съгласие на добрите пчели им е дало това право.

Дали, всъщност главният проблем не е, че българските пчели се доверяват на други български пчели?

Във времена, в които има подробна информация за начина, по който действат българските агенциите за работа в Гърция ти, въпреки това прибягваш до техните услуги на сляпо, без да се замислиш. 

Точно твоите действия обаче влияят и на другите добри пчели.

Заради такива като теб, готови да се подложат на всякакви условия, страдат и всички останали. 

Защото ти, отиваш при алчните пчели и им казваш – вижте, може и така.

Интересно е да се проследи откъде е тръгнала незаконната практика, да се искат комисионни от работника.

В доброто и отдавна забравено време всички български пчели в Гърция били добри, нямало алчни и зли. Българските кошери, които набирали пчели за работа, работели законно. Намирали кошери, където другите пчели работели и искали комисионна само от работодателя, даже следели за сключване на договори между страните работодател-работник. 

Всичко било законно и както си му е редът. 

Тогава обаче работещите пчели от благодарност към собствениците на кошерите, които им уреждали работа, решили, че е добра идея да започнат да им дават пари. От благодарност за добре свършената работа те им давали къде по 50 евро, къде по 100 евро.... и лека-полека това се превърнало в практика.    

Колкото повече минавало времето, толкова повече собствениците на кошерите предлагащи работа, ставали все по-алчни и по-алчни. 

И така до днес – ако искаш работа, си плащаш комисионна, работиш без договор и без осигуровки, без никаква сигурност, без никакви изисквания.

В този смисъл, правилно ли е да кажем, че всеки получава, това което е заслужил? Поправка, това, което е изисквал?

Защото, ако ти приемаш и се съгласяваш с нещо, като това:

,

значи това заслужаваш и никой не е в състояние да те спаси от самия теб.

Следва продължение...

 



Други статии от този автор



Коментари