КИЧ И ИСТОРИЯ: Едно от двете е мъртво.

Знаете ли каква е разликата между тези две снимки?

Едната е историческо място (за която мнозина от вас дори натиснаха бутона "share"), а другата (доскоро) голо поле, безинтересно поле.

И защото коментар не се започва с въпрос, освен ако не е реторичен, позволете ми да обясня.

Първата снимка е мястото на битката при Ахелой, за която наистина мнозина се сетиха заради шеър бутона.

Аз съм си идиот и реших на точната дата 1099 години по-късно да отида до точното място. И там нямаше нищо, абсолютно нищо. Нито музей, нито табела, нито дори и път. Няколко ферми, каптаж, цигански катун и сметище за битови отпадъци. На няколко километра имаше безумна статуя в двора на частна винарска изба, наречена "Окото на победителя" - няма да коментирам. Нека ви дам един пример, за да разберете за какво говоря:
В битката при Ахелой 917 г. участват около 120 000 войници, около 60 000 за всяка страна. Завършва с решаваща българска победа и трайното налагане на България като силов играч на Балканите. На мястото няма един шибан надпис. Нямаше и жив човек, дори и тези турбо патриоти с татуси на исторически личности.

Битката при Хейстингс, 1066 г., участват 25 000 души, между 9-13 хиляди за всяка страна, завършва с решителна Норманска победа и смъртта на крал Харолд. На мястото на битката има паметна плоча, музей и всяка година се прави възстановка с хиляди участници и още повече зрители. 
 

Изводите си правете сами.

Продължаваме - втората снимка е "замъка" в Равадиново, изящно произведение на мутро-барока с абсолютно никаква историческа и културна стойност, който след един определен музикален клип стана още по-популярен.

Монумент на българското обсебване от кича. Замъкът в Равадиново е Дисниленд за комплексирания пораснал българин, обожествяващ крадящия го мафиот като свой владетел и покровител. Посещението струва 10 лева на човек, за да получиш привилегията да се радваш на бутафорната липса на вкус на един безумно богат човек с тенденцията да става все по-безумно богат.

И ето, всеки ден аз слушам за невероятните неща в този замък, винаги последвани с коментара "там са наляти много пари". Да, защото това е критерият за култура и история на българина. Защото шаренийката винаги ще впечатлява повече от безинтересното поле на истинската ни славна история.

Тъжното е, че все повече и повече харесваме версията на историята на мафиота, който прави своя статуя с меч на входа на замъка си. Измислената версия за един, за съжаление, вече също толкова измислен народ вместо истината за царя, който е вдигал истински меч и е пожертвал пехотата си, за да може този народ изобщо да го има.

Симеоне, прости ни.

***

Заглавието е на редакцията.