Ми, ако поетите са тъпи, к'во?

„Никой няма да пита какво е било времето, а всеки ще пита защо са мълчали поетите му”

Бертолд Брехт

„Не знам дали си глух, кажи ми к’во не чу?”

Из песента на Дара „К’во не чу?”

„Питам имаме ли срам? Не, не, не, не, не,

Искаш мен на колене, да бе, да бе, да бе, да.”

Из песента на Гери-Никол „I’m the queen”

***

Е? Поетите не мълчат. Говорят...не, не е правилно лирика да се описва така...

По-скоро пеят...както Балканът пее хайдушка песен.

Преди години бях чел някъде, че България е държавата на най-многото убити поети – Дебелянов, Ботев, Гео Милев, Никола Вапцаров... Днешните поети си живеят много добре. А дали са поети въобще? Абе, все тая.

Вече у нас всичко е все тая, нищо не е важно. Ако си жив – супер. Ако имаш някой лев в джоба – невероятно. Ако си ходил в „Добай” – лелее, нямаш стигане направо. Ама то кой ли не е ходил вече там – малцината, които не са дали дупе на някой чичо, който....да ги снима на Бурдж Халифа. Сигурно в Добай е красиво. Предполагам. И, за да не бъда криворазбран – да, има и хора, които с честен къртовски труд ходят там и живеят добре. Само да не бъда криворазбран! Но знам, че ще бъда, така че карам нататък.

Учители, редови полицаи, пожарникари, университетски преподаватели и инженери също са виждали Бурдж Халифа. По Дискавъри (предаването Мегаструктури, например).

Дара е красива (без ирония). Гери-Никол също е красива (без ирония). Защо обаче и двете не познават красивото? Не различават пошлото и грозното? 

Заради Х-фактор? Заради Саня Армутлиева и Криско? Много въпроси станаха. Какво правим, когато поетите са тъпи?

Но продължавам нататък – дават ли си сметка някои хора, че текстът на песента е отново поезия. Или би трябвало да бъде. Има български песни с уникални текстове (няма да цитирам, всеки може да се сети поне за една). Защо е необходимо да се погазва красивото, граматически и смислово вярното, да се пее с чуждици и маниерно? Явно наистина нищо няма смисъл вече.

А най-тъпото е, че песните на Криско и Монте Мюзик ще се слушат в момента, ако ще да пее и глухоням. Донякъде е вярно, че писател се става, а поет се ражда. Донякъде. Но със сигурност Добри Чинтулов не е написал „Къде си, вярна ти, любов народна” на коляно, чакайки пред бръснарницата.  Ами хора, не ви ли се иска освен да правите пари (което ще стане така или иначе), и да привнесете малко стойност? Да бъдете мъничко поети? Съвсем малко?

Ето, давам ви идея. Махнете апострофираното „к’во” и нека Дара изпее: „Не знам дали си глух, кажи какво не чу?” Фатално ли е? Защо не уважим правоговорните норми? Но аз ще ви кажа (дори в рими) - фатално е било.

„Поета е писал текста във клозета на таблета.

Тръц.

Кво не чухте?”

И за да не бъда криворазбран (но ще бъда) – не сравнявам Вазов и Гери-Никол. Нито пък е нужно Дара да пее за сирийските бежанци. Но голямата фен база, състояща се предимно от подрастващи, може да бъде моделирана и манипулирана, в добрия смисъл на думата. Чрез идеи, послания, интелигентни рими или просто красив текст. Еминем е рапър, но е и поет. Съвременен поет, чийто лирически герой твърди:

‘ I ain’t much of a poet…’

„Не съм голям поет...”

Какво чуваме обаче от друг лирически говорител?

„Чу ли го? I’m the queen, да, да, да,да”

„Чу ли го, аз съм кралицата, да, да, да, да”

...

F.O. пее, че рапът му няма да оправи държавата, и е прав. Този текст също няма. Но, както казах и по-горе – и без това в България всичко е все тая. Няма смисъл.

А дали Бертолд Брехт би питал изобщо някои днешни поети каквото и да било, е друга тема. По-вероятно е да си пусне свежо кючече. Нищо против чалгата вече, тъй като тя стана нарицателно. Не е вече стил музика, който е толкова сръбски, че направо е гръцки. Не е къса пола, силикон и пачки по стотачки. Чалгата вече е младо надупено момиче с тежък грим, нахално поведение, изкуствено-всичко, мечтаещо да отказва на десетки мъже, докато спи с други десетки за по една линия счукан аспирин и амфета. Каква поезия, какви пет лева? Яде ли се, пие ли се?

Е, предстои все пак празник – шести септември! Естествено, шести септември не означава Съединение, национален идеал, мечта, кап. Райчо Николов, а просто дълъг уикенд в Гърция (или нещо подобно). Ето защо е добре да го възпеем подобаващо (моля при произнасяне/пеене да се набляга на последните срички нахално):

„О, да, о, да, пак сме Съединени, йе,

И пак, и пак ще си ходим на море.

Искаш с мен, но не, не, не,не, не!

Лапам си бонбон, от ония, сеш ли сее?

Припев:

Княжество България, Източна Румелия,

Искам ти го целия

Балкански полуостров, не оня дебелия

Чичкото дето води по хотели, я!”

Втори куплет няма поради нисък заряд на таблета и липса на зарядно в тоалетната.

П.П. За да не бъда криворазбран – има и стойностни съвременни текстописци, изпълнители и творци.

П.П. 1. За да  не бъда криворазбран – в текста съм използвал метафори.

П.П. 2. Специално за феновете на Гери-Никол! П.П. означава „послепис”, това е български вариант на латинското P.S., което идва от post scriptum и означава същото.

Двата горни послеписа са специално за вас. Другите хора нямат нужда да им се обяснява.