Актуално
Даваш ли, даваш...хубава българка на турска вяра?

Адриана Аврамова | 15/09/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Това не е „дискриминационен” текст. Само шепа разсъждения върху една странна нова тенденция...

Кажете, не ви ли прави впечатление или просто не ви пука, че толкова много български жени се вричат на съвместен живот с нашите съседи турците (бившите ни поробители - припомням)?

А съвместният живот с тези мъже винаги означава приемане на неговата вяра и живот по определени закони, нрави и обичаи. Живот, в който мъжът е всичко, а жената домакиня без особен статут, която трябва да се подчинява на всяка дума, изречена от мъжа й и да ражда деца. Много деца.

Не съм расист, нито краен националист, но съм научена да живея със спомена за миналото и уважението към историята и поуката от нея. Това според доста хора в днешно време бил най-големият проблем на българите -  не сме могли да се адаптираме към днешния модерен свят, били сме вторачени в миналото и в опитите ни да го пренесем в настоящето.

Може би тези хора са прави. Вероятно животът би бил значително по-лесен, ако зад нас, българите, не беше вековната ни история. Но пък дълбоко вярвам, че има неща, които не трябва да се забравят. И с мисълта, за които всеки българин трябва да живее.

Всички, които сме слушали като деца в часовете по история (докато още нямаше цензура) знаем, че по време на турското робство БЪЛГАРКИТЕ са предпочитали смъртта пред това да се отдадат на поробителя.

Днес, наследничките на тези горди българки  от едно време, се чукат безпризорно и съвсем пожелателно с нашите турски съседи, които може би пък са наследници на поробителите ни.

И си мисля, че в цялата ситуация има нещо нередно. Има едно потъпкване на историята, която може би съвременните момичета не познават или по-лошото - не им дреме, има отричане от вярата, разделяне със семейството и често това не е по-любов, а заради странната представа за по-добър живот, някъде на юг.

Доста от тези българки обаче в един хубав момент, когато се преместят при избраника си и се запознават с голямата му рода, разбират, че за семейството на мъжа те са просто български боклуци, които трябва да се превъзпитават с шамари и обиди.

За път назад обаче е късно, тъй като нашенките вече са бременни и знаят, че разделят ли се с мъжа, разделят се и с детето.

Вероятно, даже съм сигурна, че все някоя българка е случила на добър живот някъде по Турция и се чувства щастлива и обичана, но до мен са достигнали множество от другите истории - на омерзеност, тъга и обричане на... нещастие.  Българският ген лека-полека изчезва или се примесва с всякакви други народности...

Има и друго. Тези мъже са много настъпателни към жените, харесат ли някоя, ще я гонят докрай. А българките в днешно време не се славят като жени, които се дърпат много.

Ще ви издам един от техните трикове, които прилагат, когато дойдат в България.

Понякога самите турци осъзнават, че  произходът им (макар и рядко) може да им изиграе лоша шега с някоя БГ мацка и затова се представят с фалшиви имена.  Например, ако на морето ви заговори Бен, снажно момче с тъмна черна брада, оформена идеално, вежди изписани по конец и черна коса, за всеки случай поискайте личната карта, защото често се оказва... Ахмед.

Виждала съм и друго - на моменти ми се струва, че турците са превзели Фейсбук и всички възможни канали за онлайн запознанства, където си набелязват готини момичета, които искат да чукат. Както знаете, те си търсят девствени булки, но иначе за единия секс не ги бърка какво сте правили преди. Та заливат  нашенките със секс предложения и лош БГ правопис от типа на zdrmnogo sihubava или zdr sexi na kolko godini si ... ?

Нямам приятелка, позната, която да не е била сваляна по всикакви начини ПОНЕ от десетима мъже с турски произход. И се чудя къде са българските мъже, свършиха ли, какво стана или са твърде заети да си бръснат краката, та не виждат как взимат потенциалните им жени под носа...

А най-неприятното е, че са хиляди момичетата, българките, които си казват какво пък толкова, як е, ще спя с него... и си мислят, че всичко приключва със секса, а често така започва всичко.

Не деля хората на бели и черни, на народност или вяра. Всички сме граждани на света, а хиляди български момичета са създали семейства с чужденци. Това, за жалост, не можем да избегнем.

Но, що се отнася до западните ни съседи, нека си го кажем - ние сме друг тип хора - с други, по-свободни виждания за света, за мястото на жената и дори за религията. И всичко е някак... насъвместимо, нямаме работа в техния свят, не се вписваме. Не сме за него.

И още нещо.

Тук става въпрос за гордост и чест.

138г. след Освобождението не е нормално да сме такива непукисти.

Прочетете ''Даваш ли даваш Балканджи Йово'', докато още го има поне в нета. Пуснете си „Козият рог”. Мисля, че ще ме разберете.

 

 



Други статии от този автор



Коментари