Актуално
Реиндустриализация на потъващия кораб – възможна ли е?

Гост-автор | 23/09/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

“Вярвам, че индустриалното производство лежи в основата на националната икономика”.

Тези думи са на основателя на Сони Акио Морита. От тези принципи се ръководи целият японски индустриален бум след Втората световна война.

Някога България също беше индустриална сила, въпреки относително малката си територия страната имаше развито за времето си машиностроене, металургия, военно-промишлен комплекс, хранително-вкусова, текстилна и не на последно място компютърна промишленост.

След 1990 г. всичко това бе съзнателно разрушено, а причините са много – грешните макроикономически решения, липсата на политическа идеология и визия за развитието на икономиката, липса на общонационални цели в икономиката и липса на последователност в управлението.

Всеки от четящите може да се сети поне за едно предприятие в собствения му град, което прилича на обект на въздушни удари. Това остана от българската индустрия.

 

В последните години прахът в очите, наречен “реиндустриализация” се завърна в публичното пространство и то благодарение на същите демагози, отговорни за де-индустриализацията на страната.

До началото на второто десетилетие на 21 век пред България стояха два изключително важни енергийни проекта – АЕЦ “Белене” и Южен Поток.

И докато първият беше използван като жонгльорска топка от и за маймунките, вторият беше изключително важен за енергийното обезпечаване на страната. В момента и за двата се говори в минало, почти свършено време.

Вместо да проявят силна държавническа позиция, управляващите останаха по средата в престрелката между двама големи братя – стария и новия. А дали един от тях не държи ключът на големите (български) индустриални проекти в джоба си?

 

АЕЦ “Белене” - от втора атомна до гьол

Премиерът Бойко Борисов неколкократно е заявявал, че АЕЦ “Белене” е нищо повече от един “гьол”. Но ако се върнем в едно негово интервю за “Панорама” от април 2011 г. ще чуем, че същият този гьол е изключително важен проект и ако не бъде построен българите сами ще търсят сметка на Борисов за загробването на българската енергетика.

Истината е, че преди месец Русия осъди България за 620 млн. евро заради неизпълнението на проекта. Демагогията на управляващите обаче не спря до тук – вместо мирно да сведат глави и да обяснят на обществеността за това, че над 1 милиард лева от българския бюджет трябва да бъдат платени заради глупави авантюри, те тръгнаха да говорят за облекчение и благоприятен изход от делото. А всичко това звучеше като скъсан комарджия, радващ се, че е загубил по-малко пари от поредната вечер в казиното.

А истината е потресаваща – политиците нямат воля да построят нищо мащабно в индустриален план. Не е нужно да напомняме, че животът на 5 и 6 блок на Козлодуй приключва съответно през 2017 и 2019 г. Чухме ли дебати по тази тема?

Лозунгът на една малко по-стара кампания бе „Имаме воля“. Имаме ли воля за реиндустриализация?

 

Дългът ще бъде ли дълъг?

В началото на годината за пореден път беше емитиран дълг на стойност 2 млрд. евро. Ударното увеличение на дълга е патент на кабинета “Борисов 2” след колосалните 16 млрд, които така и не бяха добре обяснени – каква е тяхната цел, за какво ще се използват, ще се инвестират ли реално в икономиката и куп други фундаментални въпроси.

По въпроса с държавния дълг Джеймс Рикардс казва следното:

“Дългът може да бъде пагубен, ако се използва за финансиране на дефицити и ако няма друг план за изплащането му освен вземането на допълнителен дълг. Дългът може да бъде продуктивен, ако финансира проекти, които произвеждат повече от собствената си цена и се изплащат с времето.”.

Ако свържем този цитат с въпроса за българския дълг, ще ни стане ясно, че в момента в страната не може да се говори за никаква реиндустриализация. Така и не стана ясно за какво се използват емитираните милиарди, които са колосална сума за нашата икономика.

Мотото на управляващата партия са “видимите резултати”. За какви видими резултати може да говорим в българската индустрия тогава?

Въпреки, че беше постигнат напредък в изграждането на транспортната инфраструктура, това изобщо не е достатъчно. За да се забърка успешно гозбата са нужни всички съставки, не само една от тях.

България е построила 0 държавни предприятия. Вместо това управляващите се тупат в гърдите и разчитат изцяло на външни източници – еврофондове и чуждестранни инвестиции. Дали това е правилният път? Резултатите са видими.

***

снимка: div.bg

 



Други статии от този автор



Коментари