Актуално
ОБЩЕСТВЕНИ ПАТОЛОГИИ

акад. Петър Иванов | 17/10/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Без да посочвам конкретен човек, за който би могло да става дума, по принцип ще кажа, че по външния вид (плагиоцефалия – деформиран череп, акутна алопеция – плешивост, физиогномични особености, антропология, телесна конституция, начин на обличане и др.) на една персона, както и по нейния говор, осанка, жестикулации и миманс, а така също и по разсъжденията и мисловната продукция, предлагани в различен контекст – лично общуване и публични изяви, включително и по национални телевизии, – може да се разбере съвсем ясно и точно, дали не става въпрос за остра психопатология на сексуална и дегенеративна основа.

Един от характерните признаци за психични отклонения е говоренето на цинизми, на неприлични, непристойни, мръсни неща някому, особено, когато става въпрос за широка публика.

Колкото по-голяма е тази публика, например, митинг, радиослушатели, телевизионни зрители и др., особено и ако включва деца, юноши, жени и девойки, толкова по-сериозни се оказват психичните отклонения на говорещия.

Заболяването се нарича скатолалия (от гръцкото σκατος – лайно, мръсотия или копролалия. Бива директна и анонимна (скрита), първична и вторична.

Първичната, произхождаща от генетична предразположеност, тя е наследена,  а вторичната хомосексуалност е придобита, поражда се от страховете и задръжките спрямо хетеросексуалните контакти, които се заместват от далеч по-лесните връзки и взаимоотношения на хомосексуалиста с хора от същия пол.

Същинската директна скатолалия е опасна за пациента, тя е свързана с воайорството и със сексуалния садизъм, доколкото предполага унижаване на жертвата по най-брутален начин. В същото време пациентът, който по правило е мъж, демонстрира маскулинност и сексуални възможности, които обикновено по някакви причини му липсват или са значително по-малки, отколкото той би желал да са.

Най-често скатолалията се наблюдава при тежки случаи на практикуван хомосексуализъм (хомофилия).

Хомосексуалността като психичен феномен претърпя колосални изменения и от осъдителна и категорично отхвърлена от обществото и религията сексуална практика за много кратко време стана относително приемлив в много западни страни, а и у нас, стил на живот, включително и с разрешени гей-бракове.

В Парламента има доста депутати с нехетеросексуална ориентация. С такава са и редица видни политици.

В Световния класификатор на болестите DSM-IV хомосексуализмът се определя като “разстройство на джендърната идентичност”. Това разстройство най-често е неизлечимо.

В по-съвременните възгледи за същността на  хомосексуализма преобладава версията, че той е бягство (измъкване) от хетеросексуалността и е несъвместим с психичното здраве.

Като виновни за мъжката хомосексуалност се виждат властната майка и враждебно настроеният студен баща, не позволяващи на момчето да се идентифицира с него. При  лесбийките най-често са налице влошени отношения с майката и сравнително снизходителен баща.

По данни от последни американски изследвания сред пълнолетните хора хомосексуални са от 2 до 6 процента от хората.

По мое мнение у нас, като имаме предвид скритата хомосексуалност, този процент е над горната граница. За това можем да съдим даже и от демонстрираната хомофобия, която е латентна форма на хомофилията, т.е. на хомосексуализма. Твърди се, че хомосексуален контакт са преживели до 37% от зрелите мъже и 13% от зрелите жени.

Във всички случаи, без никакво съмнение е наличието на девиантно поведение на хомосексуалистите, тяхната психична зависимост от партньорите, проявяваната маниакалност по отношение на секса, изискването за все по-изострени сексуални практики (включително педофилия, фетишизъм, садо-мазохизъм, копролалия) и т.н.

Всички те могат да се проявят в социално опасни форми. А като прояви на нонконформизъм те са твърде заразителни.

Младите често виждат в тях възможности за идентифициране, за впечатляване на другите около тях, за постигане на своеобразен социален престиж и т.н. да обидиш някого по телевизията с нецензурен просташки лаф в очите на педераста е почти геройска постъпка, с която той по най-абсурден начин се гордее и никак не се срамува, ккто би трябвало да бъде в цивилизовано общество.

Диагностирането на хомосексуалността, ако я приемем за психо-сексуално отклонение, е лесно.

Лице с нехетеросексуална ориентация най-често ще се идентифицира с другия пол. При един мъж  с хомосексуални характеристики виждаме женоподобно вербално и невербално поведение.

Геят изпитва страст към мъжки парфюми. Да поясня, мъжките парфюми са така съставени, че да се харесват на жените; мъжете би следвало да харесват и да ги привличат женските парфюми.

Геят иска да бъде център на внимание на всяка цена, даже и чрез говоренето на цинизми. Изпитва желание да го харесват, да бъде очарователен и затова се облича по-претенциозно. Търси висок статус (политически, социален и др.) Боядисва си косата, обикновено дискретно, но може да потърси и шокиращи цветове, например, лилав или оранжев. Страда, ако е плешив. Ползва скришом дамска козметика. Привличат го дамските аксесоари: чантичка, огледалце, гребенче. Носи със себе си различни кутийки (символ на анимата), калъфчета, кожено тефтерче и др. Пише с красив почерк. Говори меко и се стреми да изглежда много умен. Когато слуша, главата често е наклонена на една страна. Търси пластичност във всички свои изяви. Има особена мекота и ритмика в ходенето и в движенията  с ръце.

Геят има желание да си сложи обичка, гривна, синджирче, при възможност и други атрибути навсякъде по себе си. Пуска си опашка. Слуша специфична музика в спектъра от чалга и Азис до Хулио Иглесиас. Носи възможно най-скъпи очила. Обича светли чорапи.

Въздиша често. Ползва междуметията “Ах!”, “Ех!”, “Ох!”. Нерядко като защита от евентуално демаскиране използва псувни и каруцарски изрази като „пичка ти матерна”, „бай Хуй”, „дупедавци” и др.

Като се напие, пее и танцува. Обича да разказва мръсни вицове с генитален акцент. Привличат го мъжките компании. Има латентна скривана слабост към началниците, бодигардовете, полицаите, военните, пожарникарите и спортистите.

Дамите с инвертирана (обърната) сексуалност имат непреодолимо желание да изглеждат  и да постъпват като мъже. Носят мъжки атрибути. Подстригани са по момчешки. Проявяват типичните за мъжа арогантност, твърдост на характера, непукизъм и смелост.

Хомосексуалистите – гейове и лесбийки – отчетливо и ярко се отличават от хетеросексуалните с постъпките и с поведението си. Истина е, че могат да бъдат много забавни, да изглеждат нестандартно и да са интересни.

Истина е още, че в повечето случаи интелигентността им не е ниска, а много от тях имат определени творчески способности, които са главно в художествената сфера – изкуство, мода, музика, пеене, танци, дизайн и др.

Във всички случаи в нашето общество хомосексуалистите от двата пола са стигмирани (белязани) и в известен смисъл отлъчени от широките социални практики.

В детството си хомосексуалистите проявяват по-голям интерес към игрите на другия пол, както и желание да се обличат в дрехи на другия пол и да имитират другия пол, което при някои се запазва за цял живот.

Има данни за наследствени фактори при формирането на хомосексуални нагласи. Влияе и средата, а също така и целенасоченото рекрутиране и склоняване към хомосексуална практика на „начинаещи” от страна на гей общностите.

За психотерапията е важно да се определи каква е точно хомосексуалността на пациента и взетите мерки да се съобразяват с нейната разновидност.

Възможно е хомосексуалността да се появи във връзка с други сериозни психични проблеми на пациента – например, при шизофренно ограничаване на контактите и при налудности, в които хомосексуалният акт се счита за извор съответно на липсващата маскулинност и фемининност.

Във всички случаи демонстриращият отклонения,  характерни за хомосексуалност (скатолалия, садо-мазо, фетишизъм, педофилия и др.) е опасен за обществото и спрямо него са нужни квалифицирани медицински грижи.

***

акад. Петър Иванов, Демографски институт

 


Други статии от този автор



Коментари