ОБЩЕСТВЕНИ ПАТОЛОГИИ

Без да посочвам конкретен човек, за който би могло да става дума, по принцип ще кажа, че по външния вид (плагиоцефалия – деформиран череп, акутна алопеция – плешивост, физиогномични особености, антропология, телесна конституция, начин на обличане и др.) на една персона, както и по нейния говор, осанка, жестикулации и миманс, а така също и по разсъжденията и мисловната продукция, предлагани в различен контекст – лично общуване и публични изяви, включително и по национални телевизии, – може да се разбере съвсем ясно и точно, дали не става въпрос за остра психопатология на сексуална и дегенеративна основа.

Един от характерните признаци за психични отклонения е говоренето на цинизми, на неприлични, непристойни, мръсни неща някому, особено, когато става въпрос за широка публика.

Колкото по-голяма е тази публика, например, митинг, радиослушатели, телевизионни зрители и др., особено и ако включва деца, юноши, жени и девойки, толкова по-сериозни се оказват психичните отклонения на говорещия.

Заболяването се нарича скатолалия (от гръцкото σκατος – лайно, мръсотия или копролалия. Бива директна и анонимна (скрита), първична и вторична.

Първичната, произхождаща от генетична предразположеност, тя е наследена,  а вторичната хомосексуалност е придобита, поражда се от страховете и задръжките спрямо хетеросексуалните контакти, които се заместват от далеч по-лесните връзки и взаимоотношения на хомосексуалиста с хора от същия пол.

Същинската директна скатолалия е опасна за пациента, тя е свързана с воайорството и със сексуалния садизъм, доколкото предполага унижаване на жертвата по най-брутален начин. В същото време пациентът, който по правило е мъж, демонстрира маскулинност и сексуални възможности, които обикновено по някакви причини му липсват или са значително по-малки, отколкото той би желал да са.

Най-често скатолалията се наблюдава при тежки случаи на практикуван хомосексуализъм (хомофилия).

Хомосексуалността като психичен феномен претърпя колосални изменения и от осъдителна и категорично отхвърлена от обществото и религията сексуална практика за много кратко време стана относително приемлив в много западни страни, а и у нас, стил на живот, включително и с разрешени гей-бракове.

В Парламента има доста депутати с нехетеросексуална ориентация. С такава са и редица видни политици.

В Световния класификатор на болестите DSM-IV хомосексуализмът се определя като “разстройство на джендърната идентичност”. Това разстройство най-често е неизлечимо.

В по-съвременните възгледи за същността на  хомосексуализма преобладава версията, че той е бягство (измъкване) от хетеросексуалността и е несъвместим с психичното здраве.

Като виновни за мъжката хомосексуалност се виждат властната майка и враждебно настроеният студен баща, не позволяващи на момчето да се идентифицира с него. При  лесбийките най-често са налице влошени отношения с майката и сравнително снизходителен баща.

По данни от последни американски изследвания сред пълнолетните хора хомосексуални са от 2 до 6 процента от хората.

По мое мнение у нас, като имаме предвид скритата хомосексуалност, този процент е над горната граница. За това можем да съдим даже и от демонстрираната хомофобия, която е латентна форма на хомофилията, т.е. на хомосексуализма. Твърди се, че хомосексуален контакт са преживели до 37% от зрелите мъже и 13% от зрелите жени.

Във всички случаи, без никакво съмнение е наличието на девиантно поведение на хомосексуалистите, тяхната психична зависимост от партньорите, проявяваната маниакалност по отношение на секса, изискването за все по-изострени сексуални практики (включително педофилия, фетишизъм, садо-мазохизъм, копролалия) и т.н.

Всички те могат да се проявят в социално опасни форми. А като прояви на нонконформизъм те са твърде заразителни.

Младите често виждат в тях възможности за идентифициране, за впечатляване на другите около тях, за постигане на своеобразен социален престиж и т.н. да обидиш някого по телевизията с нецензурен просташки лаф в очите на педераста е почти геройска постъпка, с която той по най-абсурден начин се гордее и никак не се срамува, ккто би трябвало да бъде в цивилизовано общество.

Диагностирането на хомосексуалността, ако я приемем за психо-сексуално отклонение, е лесно.

Лице с нехетеросексуална ориентация най-често ще се идентифицира с другия пол. При един мъж  с хомосексуални характеристики виждаме женоподобно вербално и невербално поведение.

Геят изпитва страст към мъжки парфюми. Да поясня, мъжките парфюми са така съставени, че да се харесват на жените; мъжете би следвало да харесват и да ги привличат женските парфюми.

Геят иска да бъде център на внимание на всяка цена, даже и чрез говоренето на цинизми. Изпитва желание да го харесват, да бъде очарователен и затова се облича по-претенциозно. Търси висок статус (политически, социален и др.) Боядисва си косата, обикновено дискретно, но може да потърси и шокиращи цветове, например, лилав или оранжев. Страда, ако е плешив. Ползва скришом дамска козметика. Привличат го дамските аксесоари: чантичка, огледалце, гребенче. Носи със себе си различни кутийки (символ на анимата), калъфчета, кожено тефтерче и др. Пише с красив почерк. Говори меко и се стреми да изглежда много умен. Когато слуша, главата често е наклонена на една страна. Търси пластичност във всички свои изяви. Има особена мекота и ритмика в ходенето и в движенията  с ръце.

Геят има желание да си сложи обичка, гривна, синджирче, при възможност и други атрибути навсякъде по себе си. Пуска си опашка. Слуша специфична музика в спектъра от чалга и Азис до Хулио Иглесиас. Носи възможно най-скъпи очила. Обича светли чорапи.

Въздиша често. Ползва междуметията “Ах!”, “Ех!”, “Ох!”. Нерядко като защита от евентуално демаскиране използва псувни и каруцарски изрази като „пичка ти матерна”, „бай Хуй”, „дупедавци” и др.

Като се напие, пее и танцува. Обича да разказва мръсни вицове с генитален акцент. Привличат го мъжките компании. Има латентна скривана слабост към началниците, бодигардовете, полицаите, военните, пожарникарите и спортистите.

Дамите с инвертирана (обърната) сексуалност имат непреодолимо желание да изглеждат  и да постъпват като мъже. Носят мъжки атрибути. Подстригани са по момчешки. Проявяват типичните за мъжа арогантност, твърдост на характера, непукизъм и смелост.

Хомосексуалистите – гейове и лесбийки – отчетливо и ярко се отличават от хетеросексуалните с постъпките и с поведението си. Истина е, че могат да бъдат много забавни, да изглеждат нестандартно и да са интересни.

Истина е още, че в повечето случаи интелигентността им не е ниска, а много от тях имат определени творчески способности, които са главно в художествената сфера – изкуство, мода, музика, пеене, танци, дизайн и др.

Във всички случаи в нашето общество хомосексуалистите от двата пола са стигмирани (белязани) и в известен смисъл отлъчени от широките социални практики.

В детството си хомосексуалистите проявяват по-голям интерес към игрите на другия пол, както и желание да се обличат в дрехи на другия пол и да имитират другия пол, което при някои се запазва за цял живот.

Има данни за наследствени фактори при формирането на хомосексуални нагласи. Влияе и средата, а също така и целенасоченото рекрутиране и склоняване към хомосексуална практика на „начинаещи” от страна на гей общностите.

За психотерапията е важно да се определи каква е точно хомосексуалността на пациента и взетите мерки да се съобразяват с нейната разновидност.

Възможно е хомосексуалността да се появи във връзка с други сериозни психични проблеми на пациента – например, при шизофренно ограничаване на контактите и при налудности, в които хомосексуалният акт се счита за извор съответно на липсващата маскулинност и фемининност.

Във всички случаи демонстриращият отклонения,  характерни за хомосексуалност (скатолалия, садо-мазо, фетишизъм, педофилия и др.) е опасен за обществото и спрямо него са нужни квалифицирани медицински грижи.

***

акад. Петър Иванов, Демографски институт