От какво бягаш и къде отиваш?

От какво бягаш и къде отиваш?
03-11-2016г.
30
Гост-автор

Защо българите бягат от България?

Можем ли да наречем стремежа към един по-добър живот, осигурен от безграничните възможности, предоставени от развитата икономика и култура на Запада, бягство?

Защо мнозина продължават да предпочитат препълнени с непознати хора квартири в покрайнините на Лондон срещу 20 лева на час, едва покриващи разходите им за живот далеч от родния дом, а и вече далеч от представите им за това какво всъщност представлява този живот навън? 

Казват, че така наречената чалга култура прогонва българите, иначе така милеещи за родното и българското. Те, същите, казват, и че не биха си продали и малкото останало им достойнство за мизерна работа, с която не могат да оправдаят своите собствени, а и чужди очаквания за това как всъщност трябва да живее един осигурен българин.

Винаги сме били горд народ, граничещ с арогантността.

Когато аз за първи път излязох извън България, един от първите въпроси, които ме срещнаха, беше: "Are you all that arrogant back in Eastern Europe? ".

За съжаление, това не беше породено от държанието ми спрямо средата, в която се намирах, а от това, че правеше впечатление, че винаги настоявах да отстоявам мнението си. Не на всяка цена държах то да бъде правилно и възприето, но изслушано и разбрано. Нещо, което всички изискваме, но не всички даваме.

Това е и нашият проблем. Винаги ние сме най, винаги сме прави, силни, независими, нямаме нужда от помощ. А и защо, питам, бихме имали нужда от помощ?

При всеки един неблагополучен опит, независимо в коя сфера, българинът се обръща към алкохола, цигарите, заведенията, курвите, чалгата. Тези, които до преди минути са били позорно оплюти, сега стават част от ежедневието. Защото сме смачкани, било то от системата или от собствените си идеали. А когато не ти остане нищо за губене и не ти дреме, се обръщаш към лесното, към забавното и към това, което няма претенции към теб. Чалгата няма претенции. Тя не изисква нищо. Освен бутилка водка, шумен смях и подобие на танц. 

Това е българският тип депресия.

Това е нашият "safe haven". Там никой не съди, там няма разпределение по класи, там никой не говори за кандидат-президентите. Осигурява ти спокойствие и бягство от реалността, от която всеки се стреми да избяга.

Реалността в България си е за бягство: на път за Банско тази зима свалете розовите очила на изхода на София. Огледайте се - вижте как живеят хората по селата, вижте какви коли изпреварва вашата собствена, вижте беднотията, която се е заселила в съгражданите ви, не само материално, но и душевно.

Чалгата не е нещо, което носим в нас. Чалгата е място, където отиваме, когато не ни е оставен друг избор. Тя не е причина да потърсим алтернативи навън. Причината е друга, както и за това, така и за този обратен завой към нея. Тези две места са единственият останал избор, а такъв всеки прави сам за себе си.

Виновни няма. Няма и кой да посочи с пръст тези, които не са му оставили друг избор. На тези, сочещи с пръст, им режат ръцете. На тези, които говорят, им затварят устите с кебапчета и лимонада. И това се превръща в един омагьосан кръг. Виновни няма и да има. Освен чалгата и създадената от нея култура. Просто така е удобно. И на тях, и на нас.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.