Актуално
Тръмп. Какво се случи?

Гост-автор | 10/11/2016

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Тръмп спечели. На фона на сълзите, изливани от световното левичарство (в това число и някои тукашни придатъци на Демократическата партия, които незнайно защо се самонаричат „десни“), нека обобщя какво всъщност се случи на тези избори и какво вероятно предстои.


Относно избирателната система на САЩ:
Тръмп спечели повече от необходимите 271 електорални гласа, за да бъде избран за президент формално през декември. Клинтън изглежда ще има малка преднина в „народния“ вот – ще вземе под 200 хиляди гласа повече. Световното левичарство вече дава редовната заявка за това колко несправедлива е електоралната система в САЩ и как не била демократична. За съжаление аргументите им са доста слаби. Първо, това не е прецедент и ще е петият път в историята на САЩ, в който избраният президент не е спечелил народния вот. Последният такъв път е през 2000 г. при Буш срещу Ал Гор. 
Второ, САЩ е федерална държава, която е зачената идейно като обединение на няколко по-малки държави (щатите). Свидетелство за това е, че допреди Линкълн САЩ са наричали себе си ТЕЗИ Съединени щати (THESE United States), и чак по-късно се е приело обръщението СъединениТЕ щати (THE United States). Електоралната система е налице, за да пази от тиранията на мнозинството (от която тирания създателите на САЩ са се бояли с основание). САЩ е република, а не демокрация. Управлявана е от представители на избирателите. Електоралната система пази по-малките като население щати да бъдат подчинение от няколко по-големи щата с определен политически уклон. Това кара кандидат-президентите да обикалят цялата държава и да обръщат внимание на всякакви, дори много малки, групи гласоподаватели, вместо да се концентрират в десетина големи щата всички пари и политическа власт. За федерална република това е изключително адекватна система и съществуването й почти без промяна от създаването й е свидетелство за това.
Относно самите избори:
През целите избори зад Клинтън стоеше безпрецедентна в историята медийна подкрепа. Левичарският наклон на повечето хора в медиите е научно документиран, но досега никога не е имало чак толкова едностранчиво и люто плюене по един кандидат и масова подкрепа за друг от на практика всички големи медии. Не е тайна и че зад Клинтън стоят и парите на Уол Стрийт. Изтеклите имейли от Уикилийкс, тайните записи на O’Keefe (Project Veritas) и много други източници показаха изключително дългите ръце на специалните интереси, стоящи зад Клинтън. Освен банкерите и медиите, говорим за:
- Даване на „речи“ за по четвърт милион долара пред банкери;
- Приемане на множество „дарения“ от варварски арабски режими, в замяна на специални услуги от страна на Клинтън в качеството й на висш политик. Всичко това, докато Клинтън се прави, че защитава правата на жените и несъществуващата (доказано) разлика в заплащането между половете;
- Всичко това се случва през фондацията Клинтън, която усвоява парите без сем. Клинтън да плаща данъци;
- Организиране на автобуси с избиратели (като нашите от Турция), които да гласуват на две места в изборния ден в полза на Демократите;
- Гласуване на „мъртви души” в полза на Демократите;
- Добре документираното гласуване на нелегални имигранти с издадени в някои южни щати шофьорски книжки (чрез законова дупка);
- Историческата подкрепа на Клинтън за войната в Ирак и последващото съсипване на Близкия Изток, докато е Secretary of State (външен министър) на САЩ. За неразбралото все още ляво мнозинство, Клинтън беше кандидатът на войнолюбците и в Демократическата, и в Републиканската партия. Затова Републиканската партия почти се разцепи и досега части от нея не подкрепят Тръмп.
- Целенасочено наклонените в полза на Клинтън социологически проучвания
- „Открадването“ на вътрешните за демократите избори от комуниста Бърни Сандърс
- Изпращането на хора по пътя на предизборната кампания на Тръмп, които умишлено да създадат хаос и насилие, което после да бъде отразено по телевизията, за да се брандира Тръмп като новия Хитлер и като зъл разединител. 
И много други подобни.
Тези проблеми при Клинтън бяха масово игнорирани от медиите, които бяха твърде заети да коментират законното намаляне на данъци, което Тръмп е ползвал за бизнеса си и коментарите му относно жените в частни разговори с други мъже, които всеки нормален мъж е правил многократно в живота си (а и жените правят аналогични коментари за мъжете, просто седнете до група кифли в произволно кафене и ще бъдете отвратени от разговорите им. Това не ги прави лоши хора, нали?). Да не забравяме и извадените от контекст коментари за малцинствата. Разбира се расистките коментарите на демократите относно испанските и черните малцинства не се коментираха изобщо в големите медии. 
С цялата тази „помощ“ за Клинтън, Тръмп успя да спечели изборите с почти три пъти по-малък бюджет от този на Хилари и то основно със собствени пари и дарения от избиратели. Дори само това е достатъчно за мен да опровергае всякакви измислени „съмнения“, че той не бил добър бизнесмен. Противно на медийната пропаганда, неговите предизборни послания бяха много по-позитивни и насочени към обединение на САЩ, докато Клинтън често имаше агресивна реторика (също като феновете й) срещу цели сегменти избиратели или изпадаше в параноични конспирации за руска намеса в изборите.
Относно последиците от изборите:
Победата на Тръмп е кулминацията на няколко тенденции в американското общество:
- умората от политическата коректност и обвиняването на белите мъже и западната цивилизация за всяко зло на света. 
- умората от скъпата и унищожителна за света външна политика на САЩ, започната през 2002-2003 от Буш и продължена от Обама. 
- недоволството от изтичането на работни места към по-евтини дестинации за работа
- недоволство от загубата на покупателна способност на средната класа и изкуственото забогатяване на „най-богатите“, което е следствие от печатането на пари по време на Буш и най-вече по време на Обама. Това включва и скритото за медиите недоволство от отслабената икономика на САЩ, в която уж се произвеждат нови работни места, но става дума основно за работи на половин работен ден с не достатъчно високи доходи.
- недоволство от малоумната здравна система, въведена с Obamacare, чиято висока цена започна да си проличава малко преди изборите
- пълното откъсване от реалността на всякакви медийни хрантутници и разни паразити на държавна хранилка
- окончателното дискредитиране на традиционните масови медии и короноването на интернет като средство за информиране
В момента в медиите (онлайн и традиционни) се наблюдава пълен нервен срив на световното левичарство, което дотолкова беше повярвало на собствената си пропаганда, че сега се тресе от когнитивен дисонанс. Изборите показаха края на традиционните медии като достоверен източник на информация и пълнен триумф за алтернативните източници на новини. Разследванията на корупция, които преди 50 години са се очаквали от журналистите, вече са преминали изцяло в групи независими индивиди, докато първите са се отдали напълно на новото си поприще като пропагандни машини и манипулатори на обществено мнение. Вероятно е да настъпи и утихване на расизма срещу белите мъже, омразата към западната цивилизация и насилствената интеграция на чужди култури с местните с цел „Разделяй и владей“, но за това не съм готов да заложа.

Във връзка с последното, най-важният успех от победата на Тръмп е възможността да се спре „измамата“ по време на избори от страна на Демократите, чрез внасяне на имигранти, които след получаване на гражданство гласуват предимно за левите кандидати. Добре документирано е, че над 70% от имигрантите от някои етнически групи гласуват за Демократите. Това е една от причините например Калифорния да стане крепост на Демократите след като по време на Рейгън е бил Републикански щат.

Всъщност малко хора разбраха и си дадоха сметка, че това са последните избори, в които може да се спаси истинската демокрация и политическият плурализъм на федерално ниво в САЩ. Ако Клинтън беше избрана и беше прокарала плановете си за увеличаване на имиграцията и амнистирането на милиони нелегални имигранти, то Демократите щяха да се бетонират във властта в следващите 50 години чрез промяна на етническия облик на САЩ. Добре е документирано, че при смесени популации, етническите групи гласуват на етнически принцип (в България си имаме нагледен пример за това). Демокрацията и политическият дискурс на ниво идеи е възможен само в културно хомогенни държави. За тези неща са написани книжки, но световното левичарство не харесва фактите, които не им изнасят. 

Друг много важен успех от избирането на Тръмп е възможността да се назначи консервативен Върховен съдия в САЩ, който да запази баланса в полза на опазването на оригиналната цел на конституцията – да пази от ръцете на бюрократите основни права на гражданите. При победа на Клинтън демократите щяха да имат за десетилетия върховен съд, който да „интерпретира“ Конституцията така, че да тотално да обезсмисли гаранциите, които тя е предоставила за правата на гражданите и ограничаването на властта на държавата политиците и бюрократите. Това щеше да нанесе повече вреди на САЩ, отколкото най-катастрофалния възможен мандат на Клинтън (или на Тръмп).

Какво очаква Тръмп след встъпването:

Хубавото за Тръмп е, че Републиканците спечелиха и двете камари на законодателната власт. Това означава, че ако успее да обедини партията около себе си, могат да се случат много сериозни реформи. Също означава, че могат да се направят много сериозни поразии. С оглед опозицията от собствената му партия, Тръмп може да е изключително обезсилен президент. 
Много е възможно да го очаква икономическа криза още в началото или към средата на мандата му. Настоящото икономическо развитие на САЩ е (засега) четвъртото по дължина в историята. То обаче е на глинени крака. Създадените работни места са обикновено зле платени и не на пълен работен ден. Основен инструмент за поддържане на икономическия растеж беше печатането на пари от ФЕД (централната банка на САЩ). Това печатане на пари създава дисбаланси в икономиката, които рано или късно трябва да избият някъде. Един видим дисбаланс е нещо, за което левичарите много обичат да плачат – богатите стават по-богати. Нищо че лявата политика на печатане на пари за „нагласяне“ на икономиката им е пряката причина за това. Когато ресурс се разпределя централно, то винаги близките до властта получават повече, отколкото заслужават (в случая банкерите и други специални интереси). Друг задълбочаващ се проблем е дългът на САЩ, който ще чукне 20 трилиона долара малко след като Тръмп стане президент. Друг проблем е надутият „Колежански балон“, който е Версия 2.0 на балона при недвижимите имоти от миналото десетилетия (така е като субсидираш всеки олигофрен да ходи в университет или да си създава измислен предмет, който да преподава). Друг проблем са задълбочаващите се демографски дисбаланси и увеличаващият се дял на разходната част по здравно и пенсионно осигуряване.

Проблемът е, че и да не прави нищо, и да се опита да реши както трябва тези проблеми, Тръмп рано или късно го чака рецесия. Бих заложил на рано. Това го казвам, защото като се случи, цялото световно левичарство ще писне как Тръмп е съсипал икономиката и отново ще се коментира каква глупост е казал, а не какви са системните проблеми в САЩ, задълбочавани досега от всеки следващ президент. За мен лично шансът да се избегне рецесия през целия мандат на Тръмп е много малък, но съм готов да приема контрааргументи от по-вещите икономисти.

Една опасност за Тръмп в социален план е етническо напрежение в САЩ. С изкуственото му брандиране като новия Хитлер, на по-безмозъчните фенове на Демократите е даден празен чек за разправяне с това измислено чудовище. Ако някои хора вярват, че Тръмп е „буквално“ Хитлер, то те могат да оправдаят пред себе си и да съберат смелост за физическа саморазправа. Това вече го видяхме многократно по време на самите избори при разпалването на насилие по време на шествия в подкрепа на Тръмп. Само че разпалването се правеше от провокатори и фенове на Демократите, а не от републиканци. Това е исторически изпитана тактика на всякакви левичари (фашисти, нацисти и комунисти) – 
1. Брандираш опонента си като „чудовище“ и започваш да го провокираш при всяка възможност
2. В някакъв момент на опонента ти му прелива чашата и той отговаря също агресивно.
3. На отбраняването на опонента ти реагираш първоначално с вой колко е лош и колко си онеправдан и непосредствено след това самодоволно обявяваш, че си познал и призоваваш за саморазправа с „чудовището“.
Не изключвам и да се стигне до атентати срещу живота на Тръмп или семейството му, но все пак се надявам страхливите леви пикльовци да се върнат по мишите си дупки, след като Сорос им спре кранчето (временно).
Във външнополитически план ще е добре Тръмп да спази обещанието си за оправяне на отношенията с Русия, намаляване на напрежението в Близкия Изток, прибиране на военните на САЩ в страната и настояване да се спазват договорите за НАТО и другите военни споразумения. За Европа това значи две неща:
1. Необходимост най-богатият континент да вземе най-сетне да си плаща сам отбраната и като последица от това
2. Еманципация на Европа от външната политика на САЩ и възможност на континента да му пораснат топки за справяне с елементарен проблем като 1 милион мигриращи и буйстващи маймуни. 
За съжаление външнополитическата еманципация на Европа за мен значи и вътрешнополитическа централизация, на което лично съм противник. Със сигурност обаче ако Тръмп изпълни желанията си относно външната политика, това е възможност да не се отлагат повече реформите в ЕС и да се стигне до някакъв по-смислен съюз. На Тръмп ще му е трудно, защото сегашната външна политика на САЩ се подкрепя от силни крила и в двете партии в САЩ, на практика има само партия на войната. Това е важно за България като вратата на Европа. 

2017 ще е много важна година за Европа. Има избори във Франция, Германия и Холандия, три от основните политически двигатели в съюза. Аз лично се надявам ерата Меркел и културен марксизъм да приключи и след BREXIT и MAGA, да получим една хубава MEGA. Да не забравяме, че дългосрочната тенденция в Европа през последните 150 години е към повече социализъм, повече намеса на държавата в икономическия живот и като последица от това – влошаваща се демографска ситуация и разпадане на целостта на обществата. Това се е случвало с всяка голяма цивилизация от Рим насам. Нека опровергаем историята с ежедневна работа. И правете бебета, защото демографията е съдбата на всяко едно общество.

 



Други статии от този автор



Коментари